Намираме се в средата на Богородичния пост, нашата най-велика застъпница пред Бога и Спасителя наш Иисус Христос. Богородица е била винаги най-почитаната сред светиите в Православието, като се счита, че Тя е извор на всички чудеса и утеха на обезнадеждените.
С безброй много имена се обръщаме всеки път към Нея – Пречистата Дева, Богородителката, Пресветата Богородица, Владичица Небесна, и т.н. Много са и химните и песните, написани в Нейна прослава и чест. Всяка служба непременно е съпътствана от прошения към Майката на Богомладенеца Христос. Сред най-популярните химни към Богородица са Нейния акатист, както и прочутия химн „Чистая Дево“.
В следващите редове ви каним да прочетете проповедта на о. Стефан Анагностопулос, който разказва за чудесата, които съпътстват четенето на акатиста към Богородица, както и историята, свързана с любимия от всички православни химн към Пресветата Владичица – „Чистая Дево“.
Радвай се Невесто Неневестная,
И отново и много пъти, радвай се Невесто Неневестная!
Както знаете, скъпи християни, и както виждате и преживявате всеки петък и по времето на всеки Велик пост, нашата Църква изпълнява акатиста на Богородица. Това е едно от най-красивите последования и същевременно една от най-прекрасните молитви. Акатистът е винаги свързан с Малкото повечерие. През цяла година акатистът непременно е свързан с Малкото повечерие. Който чете акатиста всеки ден – сутрин, вечер и обед, получава голяма помощ от нашата Богородица. Мястото, където Богородица е на особена почит, е Света гора, която се счита за Нейна градина. За светогорските монаси Пресветата Богородица е единствената защита. Дано и ние придобием такова чувство; нека заживеем в това чувство, че именно Тя е единствената наша защита, посредница и застъпница.
Цялото последование на акатиста, заедно с двадесет и четирите гръцки букви, в началото описват Благовещение, посещението на Богородица у Елисавета, която, както е известно, родила след няколко седмици Честния Предтеча. Също така акатистът говори за проиграването на плода в утробата на Елисавета, както и изповядването й чрез отправянето на поздрави. След това се разказва за благообразния Йосиф и неговите подозрения, който не е могъл да проумее великото тайнство на Боговъплъщението у Девицата Мариам, но и за това как след това безпрекусловно повярвал в истината, разкрита му от ангел Господен. Акатистът още ни описва накратко и съвсем обобщено Рождеството Христово, поклонението на пастирите и влъхвите, Сретение Господне със Симеон Богоприимец, бягството в Египет и много други. Много възхвали са отправени към Богородица, Архангел Гавриил, Благообразния Йосиф, пастирите, влъхвите, небесните ангелски сили, както и към онези християни, повярвали в Боговъплъщението на нашия Господ Иисус Христос от Девицата Мария чрез Дух Светий.
Ние отговаряме на всички тези възхвали с „Радвай се Невесто, Неневестная“.
Но какво означава това „Радвай се Невесто Неневестная“? Жених на Църквата, в акатиста, се назовава и Бог Отец. Негова Невеста е Девицата Мариам, тъй като Тя е Тази, Която роди Сина и Словото Божие, Единосъщния с Отца, като Богочовек, в лицето на Иисус Христос, Жених на Църквата.
Но Богородица също е „Невеста Неневестная“. Нарича се Неневестная, тъй като заченала Христос без мъж, чрез Духа Святаго. Как Христос, Истинният Бог, бил заченат в утробата на Девицата, остава неизразимо тайнство за нашите ограничени и бедни умове. Непонятен остава начинът на зачеване, дори за ангелите, архангелите и останалите небесни сили. Единствено самият Бог познава начина, по който се е случило това зачеване, с което станал Човек, съвършен Човек, без да престава да бъде съвършен Бог – Богочовекът Господ, Иисус Христос, Спасителят на света.
За това, братя и сестри, онзи християнин, който редовно изрича с броеница „Пресветая Богородице, спаси ме“, „Радуй ся Невесто Неневестная“, той намира много Благодат, и се наслаждава на несметни духовни богатства, а неговите молитви биват чути.
Според Преданието на Църквата ни, се случило следното чудо, дължащо се на силата на Акатиста към Богородица. Ще разкажем тази история, това събитие. Едно време, към 1800 година, както знаем, имало много крадци, които дебнели в засада по пътищата, и ограбвали минаващите. Един от главатарите на една такава разбойническа банда поставил няколко от своите събратя да заложат клопка на един път, през който минавали задължително хора, отиващи от един град към друг. Който и да минел, било един, двама или трима, го ограбвали, след което го оставяли да си иде, без да го раняват или да му сторват зло.
Случило се така, че по същия път минал и един свят монах. Разбира се го спрели, за да го ограбят, и взели всичко, което можело да притежава един монах. Той обаче не си отишъл. Помолил крадците да го отведат до леговището на главатаря си. Попитали го – „какво искаш от него?“.
-А – казал той – ще ви кажа нещо много важно. Скоро от тук ще мине един велик и богат търговец, натоварен с диаманти, но искам да му опиша как ще е облечен, за да разберете кой е, тъй като с него ще има много, облечени в дрипи.
Казал им, че прави това, не за да спаси себе си, но за наградата, която щял да получи.
И така, отвели го. Веднага щом се срещнал с главатаря, му казал да събере всичките си хора, за да им каже голямата новина, тъй като била от огромна важност. Така и сторил, събрал всички на едно място.
-А, някой липсва – казал монахът. Доведете ми и него тук.
-Какво искаш от него, той в момента готви за обяд.
-Не, доведете го.
Отишли да го доведат, но той не искал и се наложило да го доведат насила пред монаха. Щом готвачът разпознал монаха, пожелал да не го вижда. Но монахът не се и обърнал да го погледне. Вместо това готвачът започнал да трепери, и то много.
Попитал го монахът:
-Защо трепериш, готвачо?
-Ами…
Понеже бил бяс, който се бил преобразил в човек, за да следва отблизо главатаря, се принудил да си признае кой е. Главатарят обаче имал един добър обичай – всеки ден се молел на Богородица. И как се молел – чел всеки ден акатиста. Сутрин, обед и вечер. Този добър обичай го научил от майка си. Научил го в родния си дом от дете и го знаел наизуст. Можел да го казва без да го чете. Разбира се по-късно поел по лошия път и станал крадец, но въпреки това не прекратил да казва акатиста нито за миг. И така Богородица била до него и го пазела. При това Тя чакала подходящия момент, в който да го спаси и доведе до покаяние, чрез което да промени живота си и да се спаси.
Бесът готвач бил изпратен от дявола, за да го убие и да вземе душата му в ада. Не успял обаче, тъй като акатистът към Богородица го възпрепятствал. И така, дебнел възможност. Но кога било подходящият момент – тогава, когато щял да забрави поне един път да каже акатиста. Именно тогава щял да изгуби защита на Пречистата, след което щял да предизвика скандал сред крадците заради някоя подялба и те, подстрекавани от готвача бяс, щели да убият главатаря, а душата му щяла да отиде в ада.
Но Богородица го пазела благодарение на акатиста.
Макар че бил крадец, не бил убиец и въпреки това никога не изпускал да каже акатиста.
Можело животът му да не бил добър, да не живеел по евангелските заповеди, но понеже Бог не желае смъртта на грешника, а да го върне към живот, чул молитвите на Пресветата Си Майка и му дал възможност да се спаси.
В момента, в който главатарят чул изповедта на бесовския готвач, веднага разбрал. Проумял трагичните си грешки, греховете си, и на мига се покаял и спасил. Покаянието му умилило и останалите крадци, неговите другари, и под ръководството на светия монах, всички достигнали до великото тайнство на милостта Божия, а именно – Светата изповед. И след като върнали откраднатото имущество на всички, крадците, начело с главатаря си, били спасени. Спасили ги възхвалите (акатиста) към Богородица.
И така, акатистът, скъпи християни, има огромно спасително значение, ако всяка вечер с вяра и благоговение го четем. В действителност ни се дава изключителна помощ в ежедневните ни борби, за да победим страстите си, да победим злото, греха и дявола. Като че Тя ни подтиква и ни казва „извикайте ме“, или „викайте ме“, „призовавайте името ми, а аз винаги ще ви помагам“.
Призовавайте ме или с „Пресветая Богородице, помогни ми“, или с „Пресвятая Богородице, помогни ни“, или „спаси ме“, или „спаси ни“. Понякога това е и литургичен химн. Всеки път, щом призовем името на Богородица по време на Светата литургия, на утренната или вечернята, певците отговарят с „Пресвятая Богородице спаси нас“.
„И аз ще дойда“, обещава ни Пресветата Владичица, „ще ви помогна, ще помогна на всички вас във всичките ви нужди, във всичките житейски изкушения, мъките, тъгата и притесненията. Винаги ще съм до вас. Ще съм ваша застъпница дори когато душата ви напусне тялото, за да ви пазя от поднебесните демони. Но и по време на Второто пришествие на моя Син и Съдия на всички, ще бъда там, близо до вас.“
(ПРОПОВЕДИ, о. Стефан Анагностопулос)
Освен акатиста към Богородица, св. Нектарий Егински, дивен светец на нашето време, написал в прослава на Божията Майка и всеизвестния „Чистая Дево“, преведен на десетки езици.
Химнът „Чистая Дево, Владичице“ е нелитургичен химн, който се свързва със св. Нектарий Егински. Счита се, че е написан през 19 век, по времето на неговия мандат на директор на Богословската школа в Ризарио в Атина. Според Преданието, Девицата се явила на св. Нектарий в манастира в Егина и му заръчала да запише на хартия един особен химн, който ангелските хорове били готови да изпълнят. Този химн бил „Чистая Дево, Владичице“.
Превод: Асен Андонов
Източник: www.diakonima.gr