Начало / Интереси / Проповеди / Вятърът на промяната

Вятърът на промяната

„Вятърът на промяната”! Тя беше, а и все още е страхотна песен! Скорпионс са велики и уникални със своя романтичен и мелодичен метъл. „Вятърът на промяната” е вечен хит заради това, че беше изпята в тежки и променливи времена, които се оказаха исторически за света.

Тя не само намери своето място, но всъщност май го уцели в десетката. Има, обаче едно събитие, което е повече историческо и от тези години на промени в края на миналия век. Всъщност това събитие е повече историческо от много други събития. Това е денят на Преображението Господне. Денят, в който на Тавор се видя невидимото и се усети неусетното. Да, Бог се показа в Своята Светлина, така че и ние ограничените човеци да Го разберем, усетим и видим. Който е имал очи да гледа е видял и, който е имал сърце да разбере е разбрал. Бог отново показа Себе Си в Своята Троичност не за друго, а за да ни подсети Кой е бил, Кой е и Кой ще бъде во веки. Хората забравяме. Забравяме чудесата, забравяме радостта от богообщението, забравяме Богоявлението,  забравяме  да пожелаем да запазим печатите на чистотата непокътнати. Не е лесно, но може би поне трябва да го желаем, дори да осъзнаваме колко е невъзможно да се опазим сами като човеци. За нас е невъзможно, но за Него – за Този, който отново Се показа пред нас в пълнотата на възможните ни човешки граници – за Него няма нищо невъзможно. Може би и цял живот да ни Се показва, пак и отново ще имаме нашите чисто човешки притеснения.

Какво всъщност се случва? Богочовекът, преобразявайки се пред неговите ученици Петър, Йоан и Яков, всъщност извършва второ Богоявление. Първото явно е било отдавна и е забравено и затова се налага второ. Така се получава и с някои от нас. Личните чудеса, на които само ние сме свидетели и извършени от Бога, сякаш отминават във вечността на съзнанието ни, дълбоко архивирани и така скрити, че лесно ги забравяме. По тази причина Бог ни се показва непрекъснато. Реално погледнато нито Богоявлението, както и Преображението Господне, не са еднократни актове на Богооткритост за нас. Всеки път, когато търсим Бог – Той ни се явява в Своята слава лично и ни се явява не в ураган, не в земетресение, а в тих полъх. Всеки път, когато Го помолим, Той откликва и невидимо за нас, но видимо за духовните ни очи преобразява сърцата ни. Преобразява ги за толкова дълго време, колкото ние самите пожелаем и понесем. Тази лична повтаряемост на тези знаменателни събития свидетелства за това, че наистина, този който търси намира и, който хлопа – му се отворя. Който желае Бога, той става неизменна част от Неговите ученици. Този пред, който Бог се разкрива невидимо и преобразява и неговото сърце, става неразделна част от апостолската дружина и вписва името си до имената на Петър, Йоан и Яков. Този, който се рови из книгите и успява само да тълкува пророците, но без да гледа с духовните си очи – той остава като онези, които не са разпознали Спасителя и Царя на Царството Божие. За тези хора нито Богоявлението и нито Преображението ще помогнат да видят, усетят и разберат истината. Дори няма да успеят и да повярват.

          В днешно време хората сякаш се изменяме, но не се преобразяваме духовно. Времената са такива, че повече предпочитаме старозаветните способи на удовлетворение, отколкото завещаните ни от Христа препоръки. Дори към старото „Око за око – Зъб за зъб” можем да добавим и „Кръв за кръв”. Човеците  сякаш престанахме да бъдем хора. Ако днес Христос ни остави камък и ни каже който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък..” върху другия, със сигурност ще има възмущение, че камъкът е твърде малък и няма да нанесе желаните от нас щети. Чудя се, ако трябва да изберем между Божията любов към грешния или нашето желание за възмездие по човешки, колко зъба трябва да избием от устата на нечестивите ни врагове за да сме доволни и изпълнени с чувство на удовлетворение? Бог е Любов! Но дали ни е достатъчно това в днешния XXI век?  Всеки сам знае за себе си,  а и няма значение, защото независимо от всичко и от нас – Бог е Любов!

Сетих се за един клошар, който ми направи незаменима услуга тук в Милано миналата година – даде ми своя билет за опера като прие моя. Прояви любов към мен, без да ме знае. Той видимо е облечен в дрипи, но невидимо е пременен в благодат. Други, обаче видимо са облечени в костюми, но невидимо са навлекли окъсаните одежди на отмъщението. Колкото повече се отдалечаваме от Бога, толкова по-близо сме с ръцете си до камъка на отмъщението. Всъщност този камът е невеществен и се намира на мястото на бившите ни сърца. Те от пещера, в която Христос се ражда непрекъснато, могат да се превърнат в камък, който да замерва тези, които са сгрешили. Дано сърцата ни се преобразяват ежедневно по подобие на Христос, а душите ни да са нашият личен Тавор. По него няма нужда да се изкачваме, защото можем да го носим.

Автор: Свещеник Стефан Паликаров

Снимка: www.bgwallpapers.net

За Ангел Карадаков

Виж още

Нашата отговорност един за друг е огромна

Всяка четвърта неделя след Пасха си спомняме как Христос изцерил разслабения край къпалнята „Витезда“. Този ...