Начало / За Вярата / разкази / Една родопска песен за св. Атанасий без думи

Една родопска песен за св. Атанасий без думи

Народна песен се носи из манастирски двор. Лято е и слънцето жарко напича калдаръмения двор. Някъде в делечината се чува как пее щурец, а чешмата е изпълнена с благозвучието на течащата студена манастирска вода. Влизаме в един от най-старите манастири на Балканите, а и в Европа. Смята се, че е основан от самия Св. Атанасий Велики.

Може би най-хубавото време за пътуване е лятото и не случайно избираме да пътуваме точно през юли, когато по пътищата има много коли, а в малките села и градове малко хора. За да ни е спокойно, а и за да усетиш наистина мястото трябва да си малко или много сам. Да се отдадеш на спокойствието, на тишината и когато останеш сам със себе си, тогава ще осъзнаеш и разбереш и мястото, а и може би себе си. И не веднъж се е случвало да се замисля за нещата от живота, особено пък, когато съм в манастир. Ала пребиваването, па макар и за няколко часа само в древния манастир, ми даде много повече материал за осмисляне.

Манастирът се намира в непосредствена близост до с. Златна ливада, Чирпанско. Отивайки на там си мислех, че това е съвсем негледен и стар манастир, изоставен и от хората и от времето. И повярвайте ми, когато сам стигнах там не можах да да повярвам колко подреден и изчистен може да изглежда най-старият манастир у нас. И колко неизвестен всъщност може да бъде той. Единственото, което показваше, че в околността има манастирски живот и въобще има света обител, бе малка табела, сочеща в една посока, на която пишеше: „За манастир „Св. Атанасий””, и нищо повече.

13918986_1241538322536785_1541787068_o

В манастира ни посреща протяжна родопска песен, нехарактерна за тракийския край. Бавно и тежко, и доста тъжно пееше една от поклонничките. А те – три жени седнали под вековен явор, говорят си и пеят, пеят и си говорят за нещата от живота и може би за живота в нещата. За Бога, светиите, манастирът и как наново бил съграден животът там. И навярно ще си помислите, че сме завързали разговор и съм ги питал много въпроси, а те са ми разкрили неподозирани и непознати до сега неща и факти. Не, бъркате ако това си мислите. Този път обуздах журналистическото си търсене и се оставих на песента. Старата, протяжна, тъжна родобска песен.

Отецът, който живее в манастира и, който е всъщност игумен на светата обител не беше там. Посрещна ни Дора Радева, която е била дълги години кмет на селото до манастира – Златна ливада. След като се поклонихме в храма седнахме на една от пейките под навеса на манастирската църква и започваме да си говорим. Питам я за истории в манастира, какво интересно може да ни разкаже тя. А тя? Тя ни разказа легендата, за това как Св. Атанасий дошъл, пренощувал и решил да създаде обител, за да може и тук да има монашески живот – така необходим и насъщен за желаещите да се спасят.

„Св. Атанасий минал от тук, когато пътувал за големия църковен събор в Сердика. Минава покрай реката, която е до манастира, казва се старата река. Вижда един овчар и го събужда, понеже бил заспал и му казал: „Събери дружина, махнете този голям камък, на която спиш и ще рукне лековита вода. Направете тук манастир”. Дора ни разказва и за това как всъщност вече били намерени доказателства за не само минаването на св. Атанасий Велики, а и даже негово пребиваване и то не за ден два, а година и половина по нашите земи. След разказа за преданието, което свързва мястото с един от най-големите светии на православието. Дора ни развежда из манастира. Първо ни завежда до аязмото, в което тече лековитата вода открита от св. Атанасий. „Тя и днес лекува”, убедено казва тя. Помолих я да ми разкаже поне едно чудо, което се е случило в манастира.

„Ами чудеса си стават”, казва тя и продължава „ето например един мъж от Кърджали доведе детенцето си на инвалидна количка и детето проходи за първи път в манастира”       , казва тя, а очите й се насълзяват. Може би от умиление или пък от почуда пред чудото. Казва, че има много излекувани хора от лековитата вода, която помагала най-много при болни очи. Ако влезете в манастирския храм ще видите от едната страна, че стената е отрупана с икони. Питам я защо има толкова икони на едната стена в храма. „Ами тези икони са подарени от хора, които са получили благодатната помощ на св. Атанасий. Случило им се е чудо и те подаряват хората”. Подарена се оказва и една малка икона на св. Атанасий Велики. Само че тя не е от случаен човек, а от патриарха на Александрия Петрос VII, който година преди да почине – 2003 г. и подарява икона на Св. Атанасий, която и днес стои в храма. Забранено е да я снимаме, за това пък ако ви се отвори път до Златна ливада, може лично да я видите и дори докоснете, защото тя си стои съвсем до иконостаса.

Александрийският патриарх посещава манстира св. Атанасий, край Златна ливада, защото един от първите епископи на Александрийската църква е именно св. Атанасий, който още ранната църква почита като „Велик”, заради значимия му принос в богословието е считан и за „Баща на православието” и за приносителя на древното монашество от Египет на европейския континент. Британският историк сър Джулиан Хъксли, който е един от големите авторитети в съвременната историческа наука, подчертава изрично тази заслуга на св. Атанасий за развитието на европейската християнска цивилизация в своите трудове още преди около тредесет години.

13681734_1241538392536778_938803768_o

Днес след последните научни проучвания разбираме, че светецът по всяка вероятност лично е основал древната обител в далечната 344 г. Тогава Александрийският патриарх посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика (343-344) и като четем в житието му, отсяда по пътя близо до Берое (дн. Стара Загора) и основава манастир. Това дело не е случайно – св. Атанасий е един от големите радетели за чистотата на православната вяра и най-вече нейния постулат за Светата троица в борбата срещу актуалната в онова време ерес на арианството, което отрича божествената равнопоставеност на Иисус Христос. Нему църквата дължи и разгромяването на арианската ерес и създаването на Никео-Цариградския символ на вярата, създаден през 325 г.

Според изследователите мястото, където е основан манастирът не е избрано само, защото е близо до стратегическия тогава път Константинопол – Сердика. То се намира освен това в подножието на важна крепост, чиито останки се виждат и до днес над самия манастир, а също така и до тракийски нимфлей. Него явно светецът „преобръща” от езическо в християнско водно светиище – практика, типична за онази епоха на преход към новата християнска вяра. Явно основателите на такива обители, благодарение на дарбата си са умеели да откриват и освещават онези места, които днес наричаме и чудотворни.

Местните легенди за лековитата вода на манастирския кладенец, свързани с основаването и покровителството му от светеца, многовековният континуитет на оздравителното поклонничество, видян и в атрибути и практики, познати от Късната античност също дават основание, наред с данните от житието и на някои първоначални археологически индикации да се предполага основаването му в далечната 344 г.

Интересно е да се спомене, че манастирът е един от най-старите в цяла Европа. Като е следван от един манастир в Шотландия и два в днешна Франция.

Дора ни повежда малко извън манастира, „сега мястото е затворено”, казва, „защото в момента мястото се укрепва, ама аз ще ви заведа, за да снимате”. Оказва се, че над манастира има древна постница, която според преданието всеки, който е постел минавал през нея и така постът му се е признавал за валиден. Иначе постницата представлява скала, в която има дупка, през която може да се мине. Трябва да ви предупредя да сте внимателни, защото ако много си надигате главата ще получите като мен синина и цецина. Мястото е отрупано с икони и можете спокойно да поседнете пред скалата. Минахме и ние. И въпреки че не сме постили се надявам св. Атанасий да се е помолил и за нас.

Слизаме бавно по стъпалата и се отправяме към една от манастирските ливади, където преди месец само, е била извършена сватба по древен тракийски обичай. „Напоследък са доста модерни”, казва Дора и ни сочи древната римска крепост, от която е останало съвсем малка част. „Св. Никола се казва”, пояснява тя. Иначе за постницата се смята, че в нея е преспивал сам св. Атанасий Велики. Такива постници са част от духовния и архитектурен ансамбъл обикновено на най-значимите манастирски обители, каквато например у нас е постницата на св. Йоан Рилски в Рилския манастир.

Наскоро правителството на Бойко Борисов отпуска близо 25 000 лв., с които подпомага едно от манастирските крила да бъде укрепено, а една част от манастира и възстановена. Дора казва, че Бойко Борисов е идвал два пъти в манастира и даже се хвали, че му сипвала лично тя кафето. Интересна история ни разказа от първото посещение на премиера в древната обител. „Ами той дойде, седнаха с отица и аз тръгнах да правя кафе”, казва Дора. Тогава Бойко сам пожела да си сипе и захар и мед, даже каза, че много му били харесали. Но не само премиерът е харесал манастира.

В него почти целия си живот изживява сестра Евдокия, която от 16 годишна възраст е монахиня. Тя става и кръстница на всички деца от с. Златна ливада, та даже и от тези в Чирпан. Гробът на монахинята се намира в непосредствена близост до манастирския храм, там където всъщност монахинята Евдокия е отдала целия си живот. Живот, който мнозина ще помислят, че е отишъл напразно. А това не е така. Защото такъв живот остава много повече, отколкото другия. В манастира освен игумена архим. Борис има една монахиня, близо на 90 г. е. Казва се Макрина, обаче вече е трудно подвижна и не може да излезе, за да си поговорим с нея. Интересен разговор иначе би се развързал.

Преди да си тръгнем Дора ни показва и стаята, в която за кратко е пребивавал йеродякон Игнатий – Левски. Казва ни даже предание, което разказва как укрили веднъж Левски от турците – направили го булка, а съратниците му се престорили на сватбари и така го спасили. И макар че стояхме само няколко часа в манастира, любовта, която той породи в сърцата ни ще остане доста дълго време. Манастир с такава благодатна сила, основан от велик светец, просъществувал над 1700 години, няма как да не остане в душата и сърцето на всеки посетил го.

Тръгвайки си отново се връщаме по калдаръма, а там… Там продължава тъжната родобска песен. Сякаш никога не е спирала всъщност. Песен и за свобода, и за любов, и за вяра. Песен за човека отдал себе си за вярата, песен за човек освободил стотици хиляди давайки им вярата в Иисус Христос. Една родопска песен за св. Атанасий без думи.

Автор: Ангел Карадаков

Източник: в-к „Стандарт“

За Ангел Карадаков

Виж още

Каменодлецът Симах (разказ)

По народната приказка „Господ, свети Петър и Сечокамък” Това се случило много, много отдавна, преди ...