Начало / история / Паметникът – благодарността на неблагодарните

Паметникът – благодарността на неблагодарните

Ако живеете в гр.София, то със сигурност минавате покрай него почти всеки ден, но дори и да не сте част от живота в столицата, то със сигурност сте чули или сте минали, поне веднъж покрай паметника на Св. Патриарх Евтимий, който възторжено стои и тихо проповядва – вечно, самотно, тихо.

Историята на този паметник е може би огледало на живота на самия свят Патриарх – буреносна. Но нека първо да открехнем дверите на историята и да видим макар и во кратце живота на един от най-знаменитите патриарси, духовници и монаси. Животът на Св. Евтимий – низ от благодат, бурии и вяра От житието на Патриарх Евтимий разбираме, че още в млада възраст се отдава на служба на Бога и поема по пътя на трудния монашески живот.

Историците с положителност твърдят, че монахът Евтимий е бил и привлечен от личността на великия за времето си св.Теодосий Търновски, който е един от най-пламените проповедници на монашеското течение – исихазъм, зародило се именно по негово време. След дълъг и странствен път Евтимий се завръща в България, по ирония на съдбата това са най-трудните години за Българската държава. България е отслабена в най-неподходящия момент, тъй като по това време на Балканите се появява нов, много опасен враг, чиято крайна цел е завладяването на полуострова. Османците започват своите походи срещу християните на Балканите и първи под ударите им попадат българите.

Popa4В такава сложна ситуация монахът Евтимий става Патриарх Български, наследява на патриаршеския престол патриарх Йоаникий II. Фигурата на Патриарх Евтимий е толкова внушителна, че той стана безспорен лидер на страната. Патриарх Евтимий разгръща сериозна по мащабите си културно – книжовна дейност и оставя произведения, оказали огромно влияние, не само върху българския народ, но и върху останалите православни народи.

Най-впечатляващо от всичко обаче е участието на Българския патриарх в защитата на столичния град от озверелите османски пълчища на султан Баязид Йълдъръм. В този много тежък миг през пролетта на 1393 година на бойниците, около крепостните стени и в целия Царевград става ясно, че последният защитник на столицата ще бъде истинският водач на българите – патриарх Евтимий. След победата на Османците цялата аристокрация, всички знатни граждани на Българската столица са убити, а единствено патриарх Евтимий по Божи промисъл е спасен. Изпращат го на заточение, където най-вероятно в началото на XV отдава духа си на Бога, на Когото е служил цял живот.

Паметникът – малката благодарност на неблагодарните Много от хората живеещи и гостуващи в столицата смятат, че това е най-емблематечният паметник в София. Статуята на Патриарх Евтимий е дело на скулптура Марко Марков, който е роден на 30 март 1889 г. в село Върбица, Горна Оряховица. Интересен е и фактът, че освен на паметника на Патриарх Евтимий Марко Марков е и автор на паметниците на Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София. Умира на 23 юли 1966 г. в София. Паметникът на Св. Евтимий е поставен през 1939 г. И тогава той не се е разминал без скандал. Тогавашният Софийски митрополит Стефан се възпротивява на паметника и отказва да го освети, защото според него не е правилно кръстът да се държи в лявата ръка. Трябва, казва митрополит Стефан, кръстът да е в дясната ръка, с която духовникът благославя. Вече повече от 70 години Патриарх Евтимий, държащ кръст в лявата си ръка, гледа новите поколения българи отгоре.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари, именно тогава шествие започващо от близкия храм „Св. Седмочисленици” се отправя към паметника на Св. Патриарх, където биват поставени венци в знак на почит от столичани. Патриархът на България ще остане завинаги в сърцата на православните християни, защото той е направил нещо, което мнозина български духовници днес забравят да направят – да отдадат живота си за своето паство.

Автор: Ангел Карадаков

Снимка: www.visitsofia.bg

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Борис и посрещането му в Неврокопска епархия

Мъже и жени бавно се насочват отвъд пределите на Кочериново. Подготвили са се още от ...