Притча за братята, които решили да дадат храната си един на друг.
Живели някога в едно село двама братя. Единият имал съпруга и три деца, а вторият си нямал никого. Двамата братя живели заедно – бедно и скромно. Трудили се на обща нива, която заедно засявали и заедно, в края на годината, събирали плода на ръцете си. Когато настъпила пролетта те отново, както до сега засели своята нива. Дошло времето за събиране на плода и всичко, което събрали братята разделили по равно.
По-големият от братята обаче не могъл да заспи, защото мислел за своя по-малкото си братче.
– На мен това всичко, което събрах ми е много, аз имам съпруга, имам деца, а брат ми… няма си никой…
Тогава той решил да вземе част от своя дял от реколтата и тихо през нощта додал в дела на брат си. По-малкият брат също не можел да спи през тази нощ. Лежал той и си мислел за това, че брат му има и жена и деца и именно той се нуждае от повече храна, за да може да издържа семейството си. Той пък си няма никого и за него и по-малко храна да има не е проблем.
Така решил по-малкият брат да вземе и да занесе половината от своя дял от реколтата на брат си. Когато отишъл до мястото, където живеел по-големият му брат със семейството си той се изненадал, защото там видял брат си, който също дошъл да донесе част от своя дял. Двамата свалили от себе си чувалите с реколтата и се прегърнали, защото няма по-голяма любов от братската.