Изложба под надслов „Духовното ухание на живота” представи в Посетителския информационен център в гр. Банско, свещ. Костадин Калайджиев. Изложбата бе достояние на гражданите и гостите на Банско за времето от 22 до 26 юли и се радва на много посетители. Платната, рисувани от отеца, са на различни теми от живота свързани с трудолюбието, радостта, любовта и стремежа на човек към Бога. Цветовете са в светли, топли и завладяващи тонове, предаващи на посетителите свежест и усещане за прохлада. Анна Кючукова от православния клуб „Кандилце” разговаря с отец Костадин.
Благословете отче, това първа изложба ли ви е?
– Не вече съм правил няколко изложби в Якоруда, Банско, Благоевград в Православния център и сега в Посететелския информационнен център на Банско.
Как се казва изложбата и какво е новото?
– Изложбата е под надслов „Духовното ухание на живота” и новото е, че събира освен мои картини, икони и дърворезби.
Много ми харесаха морските картини, какво обичате да рисувате?
– Много обичам да рисувам пейзажи, защото те носят красота, светлина и настроение. И децата и възрастните се впечатляват от Божието творение, от природата и аз също се вдъхновявам от нея, за това обичам да рисувам пейзажи. Рисувам, разбира се и други неща, които ми допаднат – портрети, натюрморти.
Коя е първата картина, която нарисувахте?
– Първата картина, която нарисувах с маслени бои, направих в кръжок, тя беше натюрморт- диня, ябълки и една кана. Тогава бях ученик шести или седми клас.
Вие сте свещеник в църквата „Света Троица” гр.Банско, ръководите неделно училище за възрастни, пътувате, кога намирате време да рисувате?
– Да, рисувам когато мога, когато не съм на служба, всеки свободен момент.
На картините ви, има хора, които работят или се подготвят за работа на полето- косят, жънат, острят косите, какво място заема труда в живота ни?
– Трудът е изключително важен. Човек си изкарва прехната с пот на челото, не с кражба или измама. Бог е благослови хората да се трудят и обработват Рая още тогава преди грехопадението – първия човек е бил земеделец. И днес трябва да се трудим, особено когато става въпрос за земята и прехраната ни, за да сме щастливи.
Във вашите картини има много цветове, има и хора които се обичат, какво е любовтта?
– Цветовете изразяват живота. Аз използвам по-живи цветове, по-светли и топли тонове, а не студени и затворени навяващи тъга. Искам да носят радост, човек е създаден да бъде щастлив и радостен. В този смисъл и любовтта е радост, без любов в живота няма радост. Ако нашите майки и бащи не ни обичат, ако с нашите братя и сестри не се обичаме, или като хора не се обичаме, то какво ще стане с нас? Ще приличаме на папагалчета, които бързо ще умрат в самота, защото не могат да споделят своите радости и тревоги. Именно любовтта е споделяне.
В изложбата има и икони на кои светци са те?
– Иконите са на св. Климент Охридски, на св. Екатерина, св. Неделя, резбовани икони на св. Богородица, св. Георги Победоносец, на Христовото Възкресение, а също така и резбовани кръстове.
По-лесно или по-трудно се рисуват икони?
.- Понякога е по-лесно, понякога по-трудно. За да се нарисува икона е нужен много труд, обработва се дъската, грундира се, полага се златото на ореолите, после са боичките, и накрая лака, за да се запазят цветовете.
Какво рисувате сега?
– Много са ми интересни лицата на хората, техните движения, харесва ми хората да са в природата, да не са изолирани, а да са с Божието творение, това рисувам и сега.
Благодаря Ви за интервюто. Пожелавам ви нови вдъхновения. Благословете!
Интервюто може да чуете по-долу.