Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Светата обител Ставроникита, 18-11-68
Скъпи в Христа брате Н, радвай се и се весели в Господа.
Радостта ми стана двойна щом получих второто ви писмо. Търся извинение поради това, че не успях да ви отговоря. Слава Богу и аз започнах да оздравявам. Не бих искал да ви моря с многословничене, тъй като със сигурност сте обсъждали въпроса с отец В. Поради това бързам да изразя мнението си директно по въпроса Ви.
За да избегне човек чувствата, е необходимо първо да избегне самоугаждането, доколкото е възможно. А за да избегне и личните желания, ще трябва да се прилепи към небесното и нематериалното. Освобождаването, доколкото е възможно от материалното много помага за това. Материалните неща винаги имат и материални изисквания.
Материалният живот е несъвместим с духовния, тъй като един духовен човек, ако пожелае да поживее материално за нещо, за които мисли, че не вреди, то ще доведе един ден, без да осъзнаем, до нещо противоестествено. За това животът на духовния човек трябва да е свръхестествен, за да може да се освободи от светското и да заживее в духовното; за да почувства силно Божието присъствие, да се възпламени от любов и да започне да се пита съществува ли въобще нещо по-прекрасно от рая, в който живее. Това уви знам единствено на теория и ти го пиша от любов.
Добрият Бог първо изследва вместимостта на сърцето и след това изпраща съответстващата Си любов. Всичко това човек може да постигне след борба според силите си, доколкото успее да опознае себе си. Когато опознае себе си, тогава се случва и отделянето на личността му, която се насочва към духовното пространство. Когато човек опознае себе си, иска или не ще потърси да се смири, а когато се смири, Благодатта божия непременно ще посети творението Му. Тогава човек, без да иска и без да усети, ще се освети, като така ще се прослави Бога.
Простете пустословието ми, но го сторих от любов. Имате поздрави от отците.
С любов Христова,
Монах Паисий
Източник – pemptousia.gr
Превод: Асен Андонов
