Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
о. Георгиос Д. Металилу – вестник Ορθόδοξη Αλήθεια
В чест на преп. Никодим Светогорец и Коливадските отци (+14/7/1809г.).
Появата на Коливадските отци през 18 век на Света гора, и най-вече в гръцките земи, дава началото на сериозното завръщане към корените на православната традиция и духовност.
Тяхното „движение“, както е наречено, било възродително, традиционно и напредничаво, отеческо, с две думи – истински православно.
През трудния за гръцкия народ 18 век коливадите са пожелали да противопоставят тайнствения православен опит, който единствено спасява човека, на безбожното просвещение.
Група монаси, живееща в апостолската и отеческа традиция на умната молитва, намират повод да посочат правилния път на Църквата по време на една съботна панахида. Друг повод става издаването през 1777г. на една книга сред кръга на коливадите, в която става дума за „честото Божествено причастие“. Книгата е осъдена от Патриаршията (1785г.), тъй като уж била скандална и предизвиквала разногласия. По-късно обаче, същата Вселенска патриаршия, вдига обвинението срещу същите тези, които подкрепяли извършването на панахида събота (заради „коливото[1]“ ги нарекли подигравателно коливади), както и честото причастяване, противопоставяйки древната църковна практика, на повлияния от Запада обичай православните да се причастяват няколко пъти в годината.
Животът на коливадите бил съсредоточен около отеческата традиция, която е истинната традиция на Църквата.
Били обвинени, че са „новатори“, но „новаторството“ им не представлявало нищо друго, освен връщане към автентичното, както и изчистване на църковния живот от всеки чужд елемент, изопачаващ истината.
Там, където най-вече се е проявила борбата на коливадските отци, било във вярата. Препоръчвали честото участие на вярващите, след продължителна духовна борба и подготовка, в тайнството на Евхаристията, строгото спазване на църковния типик, който осигурява духовно равновесие, както и четенето на светоотечески писания, чрез които се осигурява продължаването на светоотеческото самосъзнание.
Противниците им, антиколивадите, се борели с тях по възможно най-жесток начин, тъй като били чужди на духа им и следвали изопачена традиция, която гледала на опита на коливадите като на опасно „новаторство“.
Трябва да се отбележи, че малкото коливади, които влезли явно в спора и останали известни в историята, дали да стане ясно, че на Света гора, бастион и свети кивот на Православието, през вековете не се е изгубила светоотеческата традиция, следвана от достатъчно голям брой монаси, които впоследствие се присъединили към тях.
На тях принадлежи честта, че запазили светоотеческото продължение в Църквата ни, умната молитва и исихазма, аскезата и опита, които са съхранявали идентичността на Православието през вековете.
Трябва да отдадем нужното уважение на всички онези и най-вече на първите борци на духа на тази борба, сред които:
1) Свети Макарий (Нотарас). Принадлежи на известно византийско семейство (1731-1805г.), роден в Коринт, митрополит на Коринт (1765-1769г.). Той е „вдъхновител“ на движението;
2) Преподобният Никодим Светогорец (1749-1809г.), обявен за светец през 1955г. Бил „богословът“ на движението на коливадите. Човек от отческа величина, велик аскет и исихаст, прочут писател, който е оставил над 100 обемни тома, в които е вплетена цялата светоотеческа мъдрост, така че можем безрезервно да кажем, че който чете творенията на свети Никодим, ще е изчел цялата отеческа традиция. Смея да твърдя, че от тази гледна точка, онези които нямат възможност да четат самите древни църковни Отци, препоръчвам творенията на свети Никодим, които са помогнали на гърците по време на Турското робство да опознаят исихастката традиция и особено „Наръчник със съвети за опазване на петте сетива, ума и сърцето“, която е най-представителната му творба за православната духовност.
3) Атанасий Парийски (1722-1813г.), най-големият борец сред Коливадите, но и най-страдалият. Обявен за светец през 1995г. от Църквата. През 1776-1781г. е обявен за еретик, заради присъединяването му към движението. Със свещена страст се борел срещу привържениците на Волтер и безбожието, бил обявен за мракобесник, тъй като препоръчвал на родителите да не изпращат децата, желаещи да станат свещеници, да следват на Запад. Той обаче не се борел с образованието, което, ако е правилно, води до Православието, но срещу безбожните писания и самодеяността на светската мъдрост, която жертва истината за Бога с Молох на уж всесилната човешка логика. Същите повеждат в борбата.
Самият факт, че са обявени за светии от Църквата ни доказва влиянието и последвалото признание на тяхната борба у съвестта на православните. Коливадите оказват огромно влияние не само в тяхната епоха, но и върху следващите поколения. Историкът Сергиос Макареос[2], Александрос Пападиамандис[3], както и Александрос Мораитидис[4], са сред онези интелектуалци, повлияни от коливадите. На коливадите се дължи оцеляването на светоотеческата православна духовност. Пряко или непряко, и други православни страни, сред които Русия, Румъния и други, приемат благоприятното влияние на коливадите, което си личи от възраждането на исихазма в тези страни.
Коливадите и днес са наши духовни водачи, които ни насочват как отново да тръгнем по правилния православен път.
Превод от гръцки: Асен Андонов
Източник:
http://www.romfea.gr/pneumatika/9402-kollubades-pateres-oi-anagennites-tis-ellinorthodojias
[1] Коливо – варено жито, което се раздава за „Бог да прости“ след панахида, бел. прев.
[2] Сергиос Макареос – гръцки интелектуалец, бел. прев.
[3] Александрос Пападиамандис – един от най-великите гръцки писатели от новото време, бел. прев.
[4] Александрос Мораитидис – виден гръцки интелектуалец, драматург, писател и преводач, бел. прев.
