Начало / Коментар / Не съм от тях, как Сийке

Не съм от тях, как Сийке

Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни духовници, като Дионисий, като разчекнат едни уста – като ханджийска порта!

Онзи ден, както си седя у дома и си наливам сливова, гледам го по телевизора, тин-тин-тин, зачупил кръст, накокошинил се с червени дрехи, с прическа и право на водещия говори. Духовник ма, монах, та сестро, вместо да си седне в къщи и да си гледа изправлението, а то – фитнало се и не оставя човеците на мира! Половин година го гледам, все се жалва от нещо.

Какви бяха тия проблеми, какво беше туй чудо! На няколко пъти ми развали настроението. Не ми е работа, как’Сийке, и не съм от тях, ама изпъдения монах разправял на едни хора, пък те казали на наша позната. Ама и за него се чува, че не бил стока. Работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред и в душата най-вече.

Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат.

Ооох, каквото, каквото – тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората – тъй си зная аз, и кой какво е правил – той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да гледа пак телевизора: ще вземе да види пак някое скандално интервю и ще стане лошо.

Но да си кажа друга страна, яд ме е пък, че все на светец – страдалец се прави, все на черкова ходи и нагоре гледа. Аа аз найш ли как думам: “Зад парадната скромност се крие горделивостта”. И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у моята душа всичко е потекло по вода, та из чужди души ще ровим!… Ама не мое така, сестро, требе човек и малко нестяжателен да е. Ей така за душата си.

Да започна да ти разправям, как’Сийке!… Ами не ми е по характера…

Не съм от тях!…

Автор: Чудонисий

По разказ на Чудомир.

За Добротолюбие

Виж още

Свидетелство на един болничен свещеник

Съобщиха ми, че трябва да отида да причастя един болен човек с еди-кое си име ...