Начало / За Вярата / разкази / За манастира с лечебната вода на Св. Марина

За манастира с лечебната вода на Св. Марина

На празника на Св. Марина ще ви заведем до един манастир посветен в нейна чест.

Манастирът Света Марина се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, Русенска област и е един от старите български манастири, които са възникнали по време на Второто българско царство (1187-1396 г.).

След падането на българското царство под турско робство, от страна на турците започнали страшни гонения, издевателства и нетърпими насилия над монасите. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, и постепенно изчезнал от съзнанието на народната памет, но името на св. Марина останало трайно в съзнанието на народа. Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.), но приела християнството от един старец – християнин. Древната християнска църква била подложена на най-тежко и жестоко изпитание по време на царуването на император Диоклетиан (84 – 305). Жертва на тези гонения станала и девойката Марина, едва петнадесет годишна. От преданията народни се знае, че южно – близо до този първи манастир е имало град от Римско време, наречен “Пановград”, а местността и до днес се нарича “Пановца”.
Вторият манастир бива възстановен по-късно (1828 – 1859). През първата половина на ХІХ век, недалеч от разрушения манастир била построена църква – там, където е извирала водата с лечебни свойства. Тази църква, построена в чест и прослава на св. великомъченица Марина била подновена и съществува и до днес, научаваме от книжката на архимандрит Вениамен “Кратка история на манастира “Св. Марина”, в която той пише, че като постъпил в манастира, над входната западна врата на църквата била написана годината 1890-та. Преданието гласи, че в един горещ, безоблачен, юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи, детето се пробудило и тръгнало да търси баща си. Тичайки то стъпило във вода.

Пило от водата и след като умило лицето си прогледнало.

Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода? Отговорил стар свещеник, че е слушал от старите свещеници и старци, че на въпросното място се е славило името на св. великомъченица Марина, и че там е нейната “АГИАЗМА” (извор със светена лековита вода). Денят е 17 юли, в който ден православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, друговерецът подарил нивата с АГИАЗМАТА, от клетва (поръчение), като идват там болни, да има място за настаняване. Чудото се разнесло не само в България, но и в Молдовлахия, Сърбия и др.

От тогава и до днес паметта на св. Марина се тачи и не се забравя.

Не пресеква притокът от вярващи, които през всички времена на възход и падения, на робство и свобода, с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи – по нейното застъпничество пред Господа Иисуса Христа. “Векове от слава, затънали в мрак” (Иван Вазов). “Няма нищо, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве” (Лука 8:17). Вярата е представа за неща, за които се надяваме и които не виждаме. Изцеленията стават според нея. Чудеса стават и днес. Тържеството на Църквата, нейната велика историческа победа, извоювана с безценната кръв на хилядите мъченици на вярата, всякога буди благоговение не само у християнина, но и всеки, който прелиства историята на Църквата и зачита историческата правда. Вратите на манастира “Св. Марина” са широко отворени целодневно.
Когато и да решите да посетите манастира, ще намерите извора все там – в средата на манастирската църква, оформен като кладенец, с каменни стъпала, ограден с железен парапет във формата на осмоъгълник – с три вратички. Заради големия брой поклонници и обикновени туристи и посетители, които всяка година изпълват докрай малкото манастирско дворче – особено около датата 17 юли, през 1984 година водата от аязмото е изведена извън стените на църквата и е вкарана в четири декоративни чучура, от които всеки може да си напълни в бутилка или чаша.
Днес, местните хора продължават да крепят и пренасят от поколение на поколение вярата, че водата от извора под покровителството на Света Марина лекува очни и бъбречни болести, безплодие, уроки. Изследвания на химическия състав на водата показват, че тя е слабо минерализирана и подходяща за всекидневна употреба.
Вратите на манастира са широко отворени целодневно за поклонници.

За Ангел Карадаков

Виж още

Блажената Олга от Аляска и нейният съпруг, о. Николай

Миналия път разказахме за блажената Олга, благодарение на която Бог се прославил из земите на ...