Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Две седмици. Десет работни дни. Толкова са минали от края на събирането на десет от четиринайсетте Поместни православни църкви на остров Крит.
Две седмици своеобразна война в социалните мрежи, игри на богословска подготовка, вяра и измерения на гордостта. Две седмици – борба за узурпиране на позицията на БПЦ относно Събора, от една страна, и охулване на Св. Синод на БПЦ заради „официалната” позиция (на узурпаторите) или за „мълчанието” му, от друга.
Видя се, че лесно се трупат лайкове, ако пишеш против Св. Синод, независимо за какво, важното е да си нестандартен и да си против. Аз обаче избирам да не пиша заради лайкове и поглеждам „мълчанието” на Св. Синод за Събора съобразно фактите.
А когато фактите говорят, и боговете на философско-богословско-журналистическата мисъл (трябва да) мълчат.
БПЦ реши да държи на позицията си за отлагане на провеждането на Великия и Свят събор и не изпрати своя делегация на о. Крит. Но на официалния сайт на БПЦ започна проследяване на случващото се на Събора още преди неговото откриване; предадена е същността на проповедта на Вселенския патриарх Вартоломей по време на св. Литургия, с която бе открит Съборът; представен е и всеки един работен ден на делегатите в Православната академия на о. Крит, описани са основните моменти в заключителното послание на Събора. Тоест въпреки неучастието си във форума на о. Крит Св. Синод даде на сайта си пълна информация за неговото протичане – нещо, което останалите неучастващи патриаршии не направиха.
Интересно защо обсъждащите „мълчанието” на Синода не отчитат този факт.
Удобно невидяно от критикуващите е и съобщението на канцеларията на Св. Синод, че официалните документи, приети на Събора, все още не са получени. Минали са само десет работни дни от края на работата на делегатите на о. Крит. Щом няма официално получени документи, какво се очаква да коментира Синодът? Публикациите в интернет, на които доказано не може да се вярва (видяхме, че сред подписалите определени документи са епископи, които не са ги подписвали)? Тези публикувани решения можем да коментираме аз и вие, но не и Св. Синод – той работи с реални, подписани документи и добре, че е така.
В яда си не трябва да забравяме, че има технологично време, нужно за сверяване на преводите на документите и изпращането им до Поместните църкви, а е явно, че администрацията на Събора е мудна и Св. Синод на БПЦ няма какво да направи по въпроса. Казаха ни ясно, че ще се вземе отношение по решенията на Събора, веднага след получаването, превода и внимателното изучаване на документите. И това казване съвсем не е мълчание на Св. Синод. Това е трезв поглед към дадената ситуация с всички нейни особености.
Пастирски дълг на Св. Синод е точно отговорното, преценяващо всички рискове и избраното с истинска грижа решение и послание към паството.
Няма как доброто решение да се вземе набързо, първосигнално, на базата не на документи и размисъл, а на публикации и емоции и всъщност под обществен натиск – или решавайте веднага, или ще ви съдим за мълчание!
Минали са десет работни дни. Решенията на Събора на о. Крит са шест, преведени са на четири езика, като в публикуваните преводи на места има и разминавания.
Защо нямаме търпение?
Защо нямаме доверие на архиереите си? Защо най-доброто е не тяхното, а нашето „всекомпетентно” виждане и решение относно Събора? Дали не чакаме тяхното решение, каквото и да е то, само за да го осмеем всъщност?
Минали са десет работни дни от края на Събора. Ще минат още, Бог знае колко. Бог знае, защото това време ни е време за изпитание от Него: колко е вярата ни в Неговата сугуба благодат у архиереите ни, колко е търпението ни и колко е търпимостта ни, можем ли да не се делим и убиваме с думи непрестанно, а да останем заедно, в едно, с любов един към друг в Христа и когато ни разделят събори.
Текст: Нели Иванова
