Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Възпоменание на чудото, извършено от света великомъченица Евфимия Всехвална
Света великомъченица Евфимия Всехвална живяла в гр. Халкидон, по време на управлението на император Диоклетиан (284 - 305 г.), Нейната памет се празнува на 16 септември. На единадесети юли споменаваме чудото, станало със светите й мощи по време на IV вселенски събор в Халкидон, на който било утвърдено православното вероизповедание. Чудото със светите й мощи било знамение за отците на събора да не отстъпват от Православието.
Събралите се шестстотин и тридесет свети отци, сред които Анатолий, Цариградски патриарх, Ювеналий, Йерусалимски патриарх, посланици на Лъв, папа Римски. Присъствали и еретиците начело с Диоскор, Александрийски патриарх, Максим, когото Диоскор направил Антиохийски патриарх вместо отстранения Домн, техни поддръжници архиереи. Те щели да заседават в църквата на света великомъченица Евфимия, която се намирала в предградие на Халкидон, близо до Босфора- просторен храм, който можел да побере множеството. В него почивали мощите на великомъченицата, които били източник на дивни и велики чудеса.
Всяка година в деня, в който тя пострадала за Христа, от честните й мощи изтичала кръв, като от прясна рана, която била събирана. Кръвта силно благоухаела, сякаш била смесена с драгоценно миро и изцелявала всякакви болести.
Изтичането на благоуханната и целебна кръв от честните мощи ставало не само когато се празнувала паметта й, но и в друго време, особено ако светителят на църквата бил угоден на Бога с добродетелния си живот. Често светицата се явявала на ония, които й се молели с вяра, на приковани към постелята от болест, на молещи се при гроба й, на попаднали в беда, които я призовавали за помощ. От всички градове и най-вече от околностите на Цариград с голямо упование се стичали на поклонение при нея, в Халкидон. Там по волята на императора трябвало да се събере вселенски събор на светите отци.
Между правоверните и еретиците на събора произлезли много спорове, несъгласия, разсъждения. Тогава светейшият Анатолий, като се посъветвал с останалите свети отци, казал на еретиците:
– Напишете на свитък изповеданието на вашата вяра и ние ще напишем нашето, ще ги сложим запечатани в гроба при честните мощи на света великомъченица Евфимия, ще постим и съборно ще се молим на Бога да ни открие чрез Своята угодница, кое е правилното изповедание.
Всички приели с одобрение думите на светейшия Анатолий и написали два свитъка. Запечатали ги всеки с печата си, отворили гроба на светицата, положили на гърдите й двата свитъка, затворили отново гроба, запечатали го с царски печат, поставили стража и три дни постили и се молили. На четвъртия ден целият събор, начело с императора дошъл на гроба на светицата. Махнали печата, отворили гроба и видели, че светата великомъченица държи свитъка на правоверните в дясната си ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката й.
Най-изумителното от всичко било, че тя протегнала ръка като жива и подала на императора и патриарха свитъка с православното вероизповедание. Всички се зарадвали неописуемо, прославили Бога, с благодарност възпели светата великомъченица и с гореща любов се поклонили на чудотворните й мощи.
Тутакси обявили православната вяра за утвърдена от Бога, което по чуден начин възвестила светата великомъченица. Мнозина от еретиците, като видели чудото, се обърнали към православието, а непреклонните били лишени от сан и изпратени на заточение. Оттогава в памет на славното чудо, станало по време на събора, започнали да изобразяват света великомъченица Евфимия със свитък в дясната ръка. Както тогава, така и след това светата мъченица не преставала да върши чудеса и да източва от честните си мощи благоухаеща на миро кръв.
Източник:
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Публикувано със съкращения
