Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Да си свещеник отвъд океана, да проповядваш в земите на американския север или още за живота на един от българските свещеници в Канада. Разговаряме за решението му да стане свещеник, трудно ли се води православен живот в нетрадиционно православно общество и още за живота на православния българин в чужбина. Срещаме ви с отец Росен Георгиев от Монреал, Канада.
Благословете отец. Моля ви, опишете се накратко, за нашите читатели.
Бог да ви благослови. Казвам се Росен Георгиев, от град Аксаково и съм свещеник в БПЦ. В момента живея в Монреал, Канада с моето семейство. Посещавам православната църква в Монреал Свети Иван Рилски*.
Как решихте да станете свещеник? Желание от детството или Божий призив и промисъл?
Желание от детството не, тъй като когато бях малък, нямах представа за Бога, за вярата и общо взето за каквото и да било свързано с православието. Незнаех какво или какъв искам да стана, нямах определен стремеж към нещо. За вярата може би са „виновни“ моите баби. Едната беше по-вярваща. Те ми говореха за Бог, имаше и Библия [която ми показваха], макар и да беше протестантска. Може би чрез този техен начин да ме учат, те са посели у мене първите мои зрънца на вярата, които по Божий промисъл са се развивали и разцъвтявали с времето.. Всъщност, аз бях истински бунтар, както всеки млад човек, до дадена степен, който си мисли, че всичко знае. Въпреки, това, много често съм имал усещането, че не съм бил прав.
Божий призив незнам, само Бог знае. Кръстих се в православна църква, когато бях на 25 години и след това нещата се развиха много бързо. Ожених се, записах богословие в Търново и преди да се усетя, точно преди да завърша, ме ръкоположиха. Естествено, аз желаех да бъда ръкоположен, но мисля, че не бях подготвен за действителността, която окръжава свещеническия сан, за това, което ме очакваше, пред какво трябваше да се изправя и т.н. Дали съжалявам за моя избор? Не. Съжалявам, че не съм достоен за това велико служение.
Какво ви отведе вас и вашето семейство чак в далечна Канада?
Каквото всеки обикновен човек търси – сигурност, добро образование за децата си, спокойствие. Нормален начин да отгледаш децата най-вече. Канада, по-точно френска Канада, ни хареса и плени със социалната си политика и възможностите за реализация, които предлага. Е, аз вече няма какво да се реализирам, но за тези след нас го правим това.
Пред какви трудности се изправя един свещеник в чужбина?
Трудности от най-различно естество. Адаптацията към новия начин на живот, устава на тукашната Епархия е различен и др. Тъй като живеем в неправославна страна, трябва да се съобразяваме с тукашното законодателство, което е доста по-различно от българското. Работата с хората, културния шок, макар и да не си го признавам, също са сфери, към които ми беше трудно да се адаптирам адекватно в началото.
Трудно ли се води православен начин на живот, в нетрадиционно православна държава, като Канада?
Още нямам 1 година откакто дойдох тук и немога да съм обективен по този въпрос. От друга страна мисля, че за вярващия човек, не би трябвало фактът, че се намира в нетрадиционно православна среда, да бъде пречка за това, да води православен начин на живот и да бъде в добро душевно състояние, при условие, разбира се, че е готов, и не само на думи, да предаде всичко в Божиите ръже.
Да, естествено, трудно е на моменти, особенно когато се опитваме да разрешим всичко на бързо и по човешки, с нашите ограничени сили. Да запомним, че всяко нещо се сбъдва, разрешава и пр. в определеното му от Бога време.
Приобщават ли се неправославни към вярата ни в чужбина ?
Не бих могъл да отговоря с точност на този въпрос, но знам, обаче, че където се работи в тази насока, има, и рядко се случва обратното, много добри резултати. Когато си инстинен и живота ти е отражение на това, което изповядваш, човек се заразява, но не думите ти а животът ти, твоят пример, са катализатора, който осъществява душевната промяна в другия.
Според вас, как поддръжава да живее един православен християнин в чужбина, за да пребивава в едно добро душевно състояние?
Трябва, където и да сме, да живеем по заповедите Божии. Но не формално, външно, защото заповедите са живот. Всяко едно разтройство на нашият мир представлява изкушение за душата ни. Дали си в чужбина или в родината си, няма значение, защото мирът е един, а именно Божият мир. Така че, ако притежаваме този Божествен мир, ние непрестанно ще пребиваваме в едно приятно душевно състояние.
А ако не намираме православен храм до себе си?
Винаги има. Ако не български, то ще се намери руски такъв, сръбски, украйнски, гръцки, румънски, та дори ако искаме и американски от ПЦА (OCA = Orthodox Church in America). Има хора, които пътуват 2 часа, за да стигнат до храма! Така че знайте че който търси, намира.
Благодарим ви за времето, което ни отделихте. За завършек, какъв съвет бихте дали на нашите читатели?
Където и да се намираме, нека пазим православната ни вяра като това най-скъпоценно нещо, което притежаваме.
* Фейсбук страница: Българска православна църква „Св. Иван Рилски“ – Монреал, Канада
С отец Росен разговаря Георги Германов.
