Начало / Интервюта / Доц. Павел Павлов: Чрез прославата на светци, живели по нашите земи се увеличава и християнската история у нас

Доц. Павел Павлов: Чрез прославата на светци, живели по нашите земи се увеличава и християнската история у нас

За първи път днес бе отбелязан празникът на Доростолските мъченици. Тържествата се състояха в Силистра, Доростолска епархия, а в тях се включиха духовници от целия православен свят. За мъчениците, паметта им, честването и празниците говорим с доц. Павел Павлов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. 

Днес е празникът на Доростолските мъченици и се чества за първи път от Българската църква. Какво е значението на този празник за нас?

– Празникът е Събор на Доростолските мъченици т.е. той не е свързан с конкретен светец или пък една група, а с всички Доростолски мъченици. Изключително важно е честването на светците просияли по нашите земи и изобщо по всички християнски земи разбира се, но наше задължение като християни е, когато живеем по тези земи днес да прославяме, в случая мъчениците пострадали за вярата, но и всички светци просияли по нашите земи.

Как можем да очакваме друг да прославя светците просияли по тези земи, а ние да стоим безучастно?

Изключително важно е празнуването на всички тези празници. Вселенската църква го очаква от нас – ние, чрез прославата и празниците, да даваме информации и на другите и те да знаят за светиите просияли по нашите земи.

Доста рядко Българската църква създава нови празници, последните такива създадени от БПЦ празници бяха свързани с канонизацията на Св. Серафим Софийски и на Баташките и Новоселски мъченици. Само по себе си сега това създаване на този празник историческо събитие ли е?

– Създаването на този празник е изключително важно нещо и лично аз подкрепям невероятно всички такива начинания, които са свързани с прославата, с честването и празнуването на светостта по нашите земи. В този смисъл празникът е много важно историческо събитие.

Има и нещо друго, че Българската църква постепенно започва да набира сили в това да утвърждава светците просияли по нашите земи.

Това е бавен процес, защото ние от времето на схизмата нямахме възможност да канонизираме. Това е след 1872 г., до 1945 г., след което пък сме във времето на комунизма, където Църквата беше от една страна притискана и то притискана в посока да изпълнява волята на политическата върхушка. В този смисъл не беше свободна Църквата да чества, да празнува и да прославя, а особено пък светци, които са от времето преди създаването на Българската държава. В онова време беше важно, особено да речем в периодите, когато имаше стремеж да се утвърди патриотичното, национално начало, да се прославят светци, които са свързани с националните борби и т.н. Но тук става дума за светци, които са просияли в края на III и началото на IV в. всичките в Доростол във времето на Римската империя и по време на най-големите гонения във финалния етап от притовоборството на Римската империя срещу Църквата, по време на управлението на Диоклециан и Галерий. Тогава пострадват и тези мъченици. Чрез прославата на светци, които са живели по нашите земи преди VII-VIII в., когато България става наистина християнска държава се увеличава и християнската история по нашите земи. Ако ние говорим официално за Християнство, за християнска държава от времето на св. цар Борис, с прославата на мъченици от този период ние показваме, че нашата земя наистина е първоапостолска и светителска още от ранната зора на християнството.

Така че това е още един много важен щрих и елемент при прославата на подобни светии, които са живели в толкова ранен период.

Наскоро и във Видинска епархия обявиха, че ще празнуват паметта на двама светии, които са просияли в днешен Лом. Та в тази връзка, как е възможно да се открият сведения за повече такива раннохристиянски светии и като почитаме едни, които ни стават известни на нас, полагаме ли достатъчно усилия да открием още такива светии, които са живели по нашите земи? Защото ето например сега за Доростолските мъченици, до колкото можах да се запозная, имало сведения за около 300 такива мъченици по тези земи.

– Вижте, винаги може да се говори в тази посока, че има много повече светии и т.н., но когато говорим за прослава ние говорим за имена, които са утвърдени така или иначе. За някои има повече сведения. Това става по най-различни причини – при някои заради светите мощи, при някои заради чудесата, при други заради нещо особено, което се е случило при прославата или при мъчението. Обикновено някои винаги изпъкват малко повече и тук не говорим за по-голям мъченик или по-голям светец от друг.Просто в историята така се случва, че за едни има повече сведения, за други по-малко.

За това и е много хубав днешния празник, защото се нарича Събор – обща служба за прослава.

Когато говорим за събор на мъчениците, ние не изпускаме никой и знайните и незнайните. Между другото изследванията никога не спират. Днес казваме, че е много трудно човек да намери нови данни, но въпреки това има – при откриването на нови надписи, при нови археологически обекти също, при разкопки на храмове и т.н. Намират се саркофази, където също имаме надписи, така че не само в литературата и житията, но и по други начини могат да бъдат открити нови данни за светците.

С доц. Павел Павлов разговаря Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Мариус Куркински: Филмът „Светецът светкавица“ е Божие дело

Отново при пълен салон на 24 февруари бе прожектиран филмът „Светецът светкавица“ в „Дом на ...