Начало / Интереси / Проповеди / Дните ни на земята ще преминат като сянка

Дните ни на земята ще преминат като сянка

В днешното литургийно свето Евангелие, в Третата Неделя след Петдесетница, Господ Иисус Христос казва да не сме лакоми и сребролюбиви, защото от тия грехове  умът ослепява и не може да вижда Бога. Понеже каквото е окото за тялото, това е и умът за душата.

И както здравото око просвещава тялото, така и чистият ум посвещава душата  и както болното око потъмнява тялото, така и нечистият, болният ум потъмнява душата. Защото, когато е чист и здрав, умът вижда Бога и Неговата правда, от които взема светлина и просвещава душата. А когато се обърнем към лукави мисли и започнем да събираме неправеден имот с неправда и да вършим други телесни грехове, умът ни потъмнява. И когато потъмнее умът на човека, тогава потъмняват и душата и тялото му. Затова Христос казал, че когато потъмнее умът, който е светлина, колко повече ще потъмнеят душата и тялото, които се просвещават от ума.

Духовниците особено трябва да са светли с делата си, да имат чист и просветен ум и да упътват хората към спасение, да ги пазят от зло и повреда. Защото, ако обичат сребролюбието и неправдата повече от обикновените миряни, какво ще стане? Не са ли те око и светлина за хората от народа. Затова св. Григорий Богослов казва: „О, свещеници, вие сте око и светлина на Църквата.

Пазете се да не потъмнеете, защото, ако потъмнеете, каква тъмнина ще настане!”.

Но и всички сме длъжни да си пазим светлината да не угасне от някоя неправда, да се трудим винаги за доброто и да слугуваме само на Бога, а не и на злото. Защото който върши зло, не може да бъде угоден на Бога. Както един слуга не може да слугува на двама господари, така и християнинът не може да слугува на Бога и на сребролюбието /мамона/, което ­отделя човека от Бога и го прави роб на неправдата. Затова и не може да бъде слуга на Бога; защото Бог казва да бъдем чисти, да помагаме на бедните и да се въздържаме от всяко зло. И така, който върши неправда, не може да бъде угоден на Бога. Но понеже всяка неправда тръгва от сребролюбието, затова Христос ни повелява да не се грижим много за  храна и дрехи, а само колкото е нужно, за да се крепи тялото и да не бъде голо. Тук Христос не казва да не работим, а казва да не се грижим много за тялото, само да гледаме спасението на душата си и да имаме надежда само на Бога; защото Той храни и облича целия свят.

Нали душата е по-ценна от тялото, а тялото ­ от дрехите? Щом като Бог е дал душата и тялото, не може ли да даде и храната  и дрехите? Щом като Бог се грижи за птиците, нима не ще се погрижи за нас, които сме Негов образ? Бог както е хранил Адам в рая, св. Моисей на Синай, св. Илия на Хорив,  св. Иоан Кръстител в Иорданската пустиня, така ще храни  и нас. Всичко става по Негова воля. И нашият растеж зависи не само от яденето, но и от Божия промисъл; защото колкото и да яде човек, не може да порасне повече от това, колкото му е определил Бог. Затова трябва да възлагаме цялата си надежда на Бога; защото нашият труд е напразен без Неговата помощ.

Помислете само колко прекрасно украсява Бог цветята на полето, без никакъв труд, така че дори  цар Соломон, който имал толкова слава, не може да се украси като цветята. И щом като Бог се грижи да украсява цветето, от което няма голяма полза, не ще ли се погрижи повече за нас, ще ни остави ли гладни  и голи? Няма да ни остави. Щом като е така, не бива да гледаме да украсяваме само тялото, което утре ще стане пръст, а трябва да украсяваме душата с добродетели, защото е безсмъртна.

Ако имахме съвършена вяра в Бога, нямаше да се грижим толкова за тялото, защото всичко това го искат друговерците и езичниците, които не познават истинския Бог, а щяхме да се трудим да спасим душата си. Бог не ни забранява да се храним и да носим дрехи, но ни съветва да не мислим чак толкова от днес за утре какво ще ядем и какви по-скъпи дрехи да си вземем. Бог ни съветва да търсим първо Небесното Царство и Неговата правда, а другите телесни потребности Той Сам ще ни ги даде, без дори да ги търсим.

Дните ни на земята ще преминат като сянка.

За душата си, която е безсмъртна трябва да се грижим предимно и най-вече, за да наследим блаженството на Царството Божие, но ето всички сме се предали на завист, омраза и зло, всички сме паднали в разни телесни сладострастия. Всички сме лукави, всички сме сребролюбци и грешници. Затова и Бог ни предава на различни беди и заради тежките ни грехове допуска да ни връхлетят страх, глад и болест. Но знайте, че ако от все сърце изоставим злините си и се обърнем към покаяние, то и Бог ще се умилостиви към нас.

Погълнати от грижа за утрешния ден, ние забравяме за днешния ден. От това, че душите ни са изпълнени със страх и безпокойство за бъдещето, ние пропускаме настоящето. Единственият ценен миг е днешният, защото това, което е станало с нас в миналото, вече си е отишло, а това, което ни очаква в бъдещето, още не е настъпило. Често ние се оказваме пленници на миналото или на бъдещето, забравяйки за това колко много добро ни заобикаля в настоящето…

Автор: Свещеник Васил Василев

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя първа подир Петдесетница – Любов към Бога

Когато попитали Христос Спасителя, коя заповед в закона е най-голяма, Той отговорил: възлюби Господа, Бога твоего, ...