Начало / Uncategorized / Има ли полова дискриминация в Православната църква?

Има ли полова дискриминация в Православната църква?

В наше време, все по-често се обсъжда темата за правата на жените. Някои намират, че дори в Православната църква жените са дискриминирани и че техните права са нарушени. Един от аргументите, подкрепящи това твърдение е че жените нямат право да бъдат свещеници или може би е по-правилно да се каже „свещенички“. Също тъка, жена няма право да влиза в олтара и трябва да се „подчинява“ на мъжа си. Налично ли е някакво неравенство между половете в Църквата? Какъв трябва да бъде отговорът, към хората, които изказват подобни твърдения? Каква е ролята на жената в Църквата? Как трябва да се отнасяме към въпроса за „женското свещеничество“?

Попитахме няколко руски свещеници, а също така ги помолихме и да изкажат личното си мнение.

„Мъжът и жената играят различни роли в живота“

Игумен Нектарий (Морозов):

Обобщавайки, кои са православните жени и какво представлява Православната църква, наистина не мисля, че половата дискриминация е реалност в нашата Църква. За съжаление, обаче, често и лесно може да се натъкнем на хора, които считат жените за второкласни същества, по-нисши от мъжете. Без никакво съмнение, такава гледна точка не е по никакъв начин християнска.111087.b

Мъжът и жената играят различни роли в живота. Също както един мъж не може да роди дете, а само една жена може да роди и да стане майка, така и една жена не може да стане свещеник, а само един мъж може да поеме този дълг. Това означава ли,  че има дискриминация в Църквата? Абсолютно не! Единственото нещо, което е реалност е разделението на ролите между мъжът и жената, което ни подсказва,  че Божият план е мъжът и жената да имат и да изпълняват своите определени роли. Но те – както мъжете, така и жените – трябва да полагат непрестанно усъвършенстване за своето съществуване, усъвършенстване, което е възможно и достъпно за всеки. Нека, на пример си представим Божията Майка, Която бидейки жена по рождение – пребъдва в Небесното царство , не само около свети мъже, но също така и между най-висшите ангелски ликове – Тя е над всички тях!

Протойерей Серги Правдолюбов:

— В Църквата няма и не трябва да има сексизъм. Жените притежават една прекрасна особеност, до която мъжете никога няма да се докоснат – майчинството! Много е трудно за един мъж да си представи какво е това. Майчинството е висота, която трудно може напълно да се разбере от всеки. Св. Атанасий (Сакхаров), Ковровски епископ и изповедник, казал веднъж : „Всеки път, когато видя майка, която държи своето чадо в ръцете си, сякаш виждам лика на Светата Божия Майка в нея.“ Друг свети ново мъченик, пък написал, докато пребивавал в Соловки : „Бъди доволен от това, което имаш“. Майка, сестра, жена – тези думи са изпълнени с толкова много висота и благодат! Социалното и административното участие в църковната организация надали преодолява над тази роля и длъжност, която Бог е дарил на жената. Защо тя би търсила и искала нещо друго, едновременно пренебрегвайки това, което вече притежава?230480.b

Колкото се отнася до монашеството, там не се намира никаква преголяма разлика между аскетичния труд на мъжа и на жената. В първите времена, повечето от монасите (тогава предимно мъже обитавали манастирите) не били ръкополагани за свещеници, дори когато се отнасяло за игумена на манастира. Когато св.Сава (Св. Сава Освещенний) бил ръкоположен за свещеник, това било толкова рядко явление, че често бил назоваван с именуванието „св. Сава Свещеника“.

А какво ще кажете за приготвянето на просфората, умелото шиене на одежди, пеенето в хора, четенето по време на служба и множеството други начини, по които една жена може да помага на свещеника, а включително и възможността, в преклонна възраст, тя да получи благословение от владика, за да стъпи в олтара и да подава кадилницата на свещеника?

Поради всички тези причини може да се каже, че ролята на една жена в църквата е многобройна и скъпоценна, ако естествено е налично и разкаяние на сърцето, послушание към свещеника и потискане на природната нужда да държим нещата под контрол и да имаме последната дума във всичко.

Протойерей Максим Козлов:

 Струва ми се, че наистина има полова дискриминация във съвременната православна църква, а жертвите са предимно мъжете! Шегувам се, разбира се. (Усмивка от негова страна). 228524.bВ наше време, жените държат добър брой ключови позиции, от църковната администрация до църковните медии. А да не говорим и за иконописта, директорките на хора и дори учителките по богословие в университети.

[…]

Протойерей Олег Стенияйев:

— Половa дискриминация има както в обществото, така в някои църковни среди. Обаче, би било грешка от нечия страна, да се твърди, че традиционните църковни учения подкрепят този вид дискриминация, или каквото и да било, тъй като спрямо Новия завет, мъжът и жената стоят наравно пред Бога, като Негови създания. Също така, Библията ни учи, че Бог е създал мъжът и жената по негов образ. Една представителка на  женския пол дори стои по-високо от ангелите, архангелите и херувимите! Пресветата Богородица! Сред светиите, ние почитаме както мъжки така и женски лица. Ако отворим църковния календар, ние бихме намерили колкото мъжки толкова и женски имена. Точно поради тези причини, Православната вяра не позволява и отхвърля каквато и да е била дискриминация към жените.

Протойерей Александър Кузин:

Жените-мироносици били апостолки за апостолите, както казва Св. Йоан Богослов! Каква по-голяма чест от това!

“По принцип не може да има равенство, но това не представлява дискриминация.”

Протойерей Павел Гумеров:

— Безспорно няма дискриминация във църквата, защото дискриминацията е унижението на дадена личност, с цел издигането и изтъкването на някоя друга личност. Всеки от двата пола си има своите задачи, които Бог е определил. Без значение е страната, в която сме родени, или културата в която сме възпитани, ние имаме тези, вградени в нас самите, задължения и разлики. На теория и на практика, не е възможно да има равенство между мъжете и жените.

Феминистките и активистките за женските права хвърлят толкова много усилия в борбата за равни права, но до сега са постигнали съвсем малко. Защо? Защото във всяка страна мъжете и жените имат доста различни права и задължения. В нашата страна (Русия), например, борбата за равни права между мъжете и жените продължава не по-малко от 100 години. А какви са резултатите от всичко това? Можем точка по точка да отчетем, че няма равенство и няма равни права между мъжете и жените и това не трябва да се разбира и приема като дискриминация срещу единия или другия пол – това е просто една нормална реалност.

Значи, точка по точка:

Първо, в Русия мъжете и жените имат право да се пенсионират на доста различни възрасти – жените се пенсионират по-рано от мъжете.

След това, Конституцията на Руската Федерация определя задължителен военен стаж – но това правило не се отнася за жените, които Конституцията не задължава да изпълват военен стаж.

На трето място, по време на развод, детето почти винаги остава със своята майка, изключенията са много редки. Освен ако майката не е алкохоличка или човек който се дрогира, тогава детето остава с баща си. Някои бащи се борят с последните си сили и пари, за да имат възможността да отгледат детето си и с години се борят със съда; някои дори, в моменти на отчаяние, стигат до това да откраднат детето от бившата им жена. Общо взето, държавата почти винаги е на страната на майката.

Също, в повечето спортове, мъжете и жените играят отделно. Не ще видим мъже и жени да се боксират, или да се борят, или да вдигат тежести заедно, нито да играят футбол заедно. Та те дори играят шах отделно!

Въпросът за дискриминацията срещу жените е често повдиган, но ако погледнем от високо, чрез мъжките очи, то бихме счели че дискриминацията е срещу мъжете. Обаче, както видяхме, грешно е да се каже, че има каквато и да е дискриминация към когото и да е. Представителите на всеки пол имат своите функции.

На пето място, 99% от бизнес директорите, шефовете на фабрики, нефтените компании  и други различни компании се управляват от мъже и много малка част са жени. А това е достоверен факт за всички държави, дори и най-демократичните и ултра-феминистичните. Това би могло да се приеме за сексизъм… Но какво пречи на тези жените в тези демократично узрели държави (където женските права са доста на почит и уважавани) да държат тези ключови позиции? Защо, мнозинството водещи позиции са заети от мъжкия пол, а не от женския? Отговорът е, че мъжът е глава, лидер по природа. Така го е създал и Господ. А жената има други грижи : първо семейството и децата, след това всичко друго.

Нега сега поговорим за ролята на жената в църквата. Нейната роля е прекрасна и това е било така от първите векове на църквата. Жените са изключително умели в църковното пеене, църковното изкуство, шиенето на одежди например и много други занаяти, които не се отдават толкова много на мъжете.

Апостолът казва : „Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.“ (1 Кор. 14:34).

Какво иска да каже той всъщност? Той говори за проповядването в църквата. Никой обаче не забранява на жените да вършат мисионерска работа, например. В нашите енории, предимно жените работят в неделните училища и те са тези, които приготвят хората за кръщене. Св. Нина, просветителката на Грузия, е една от множеството св. жени, които са просветлявали цели земи и държави!

Целият въпрос, на така наречената дискриминация произлиза от забраната жените да бъдат ръкополагани за свещеници. Нужно е този въпрос да бъде обсъден и обяснен в дълбочина. Сега обаче, ще го разясня само на кратко. Има някои сфери от живота, в които е абсурдно да си представим жена да участва. Жената може да стане офицер, но никога не съм виждал жена генерал или маршал, въпреки че съм близък с доста военни лица. Също така, не говоря само за административната част на позицията генерал или маршал, а по-точно за тези които заемат тези ключови позиции по време на война, в епицентъра на събитията. Не съм виждал такива дами! Жена, която е военен лидер или командир, която служи в армията не само като доктор или медицинска сестра, но като генерал… Жена шофьор на камион на дълги разстояния или жена дървар. Легално това е позволено, но защо е нужно? Свещеникът е образ Христов в църквата. Христос от женски пол ли е? Не. Това е целият и изчерпателен отговор. Нека напомним, че точно християнството освободило жената и я издигнало във високия и днешен статус. Когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, Бог казал на Адам: „[…]проклета да е земята поради тебе“ (Битие 3:17) а на Ева казал : „[…] и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.“ (Битие 3:16), защото жената злоупотребила със своята свобода. Но, всичко това е станало и казано преди идването на Христа. С идването на Спасителя е започнала нова ера.

Историята на пред християнския свят, особено на изток, е маркирана от унижаването на статута на жените, които били предимно използвани за слугини и робини. Там, жените роби били третирани съвсем малко по-добре от домашните животни. Апостол Петър казва: „Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.“ (1 Петр 3:7).

Християнството е освободило жените. Сегашната ситуация на женския пол е резултат на респектиращото поведение към този него, което е започнало със християнството. Всеки пол си има своите права и задължения и това е абсолютно нормално. Никоя държава не може да осигури равни права за мъжете и жените. Това е просто невъзможно.

„Светостта се дава наравно на мъжете и на жените“.

Архиепископ Алексей Умински:

Естествено, в църквата жените нямат същите права като мъжете. Но може ли това да се нарече дискриминация? Наистина не мисля така. Думата дискриминация назовава някакъв вид унижение, използване и/или манипулация базирано върху пола. Ако мъж и жена бъдат платени различни заплати за една и съща работа, то това би било дискриминация, без никакво съмнение. Ако на един от двата пола бъдат дадени по-строги правила за спазване, например по-строг пост за жените, то това би било дискриминация. Искам да отбележа, че нещата стоят точно обратно. Жените са по- облекчени и общо взето са им наложени по-малко ограничения. От тази гледна точка, значи, няма дискриминация в Църквата.37508.b

Мъжът и жената са равни пред Бога, както го казва апостол Павел : „ […]няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.“. (Гал. 3:28). Спасението, както и святостта, са дадени наравно на мъжът и на жената. Интересно е, че при много дейности, като благотворителните, жените значително надминават мъжете. Същото може да се каже за Жените мироносици и за тяхната дейност. Това е един от най-големите Пасхални дни: Неделята на св. Жени мироносици. […]

Липсата на жени в свещеническия сан може да бъде видяно от някои като дискриминация. Обаче, това не трябва да бъде гледано по този начин, защото същото можем да кажем за неспособността на мъжете да станат майки – това също може да се утвърди, така че да бъде счетено за дискриминация. Свещеничеството се отнася само за мъжете. Жените имат своите собствени възможности, с които могат да служат и да бъдат полезни за Бога и за хората. Както жените имат своите способности и възможности, така и мъжете си имат своите, които жените може би нямат. Тези различни по рода си способности и възможности се допълват една друга. Така, Бог ни е направил „различни“, неравни и т.н., направил ни е мъж и жена, различни по природа, за да можем да се допълваме един другиго.

“Йерархията не е дискриминация, а гаранция за хармония.”

Отец Александър Шумски:

— Естествено, че така дискриминация не съществува. Понякога има ситуации при които ми се иска да се спра и да кажа на жените в църквата да се успокоят. Единствено повечето светски феминистки като Мария Арбатова и разни модернисти/стки обичат да говорят за дискриминация към жените в Църквата. Тези личности не са доволни с факта, че Бог е създал Адам, а след това Ева от адамовото ребро. Метафорично казано, тези хора биха били по-щастливи, ако Бог просто взел две шепи пръст от земята и им вдъхнал въздух едновременно, така че мъжът и жената да бъдат равни.

 В Църквата има йерархия: йерархия както на земята, така и на Небето и всичко се върти около тази йерархия. А тази йерархия е следната: Бог – мъжът – жената. Няма нищо дискриминиращо в това, че жената идва след Бог и мъжът. Всеки си има собствено място във всяка дадена йерархия, и в тази на Църквата всяко място е почетно и уважавано; статута и честта на жената по никакъв начин не е намален.

В Църквата, жената има собствени роли, които не могат да бъдат изпълнявани от мъжете, и обратното. Жената помага на мъжът във всекидневието, и няма нищо дискриминиращо в това, тъй като на този, на който му се помага, не може да живее без своя помощник. Затова те (двата пола) са равни. Жената и мъжът са еднакво достойни пред Бога. А йерархията съществува, за да може всичко да протича в добър ред.

                             Изготвено от послушник Никита Попов
Превод : Георги Германов

Източник : http://www.pravoslavie.ru/english/94240.htm

За Николина Александрова

Виж още

Предаването „10 000 крачки“ на БНТ представя отец Неофит Рилски и Рилският манастир

Предаването „10 000 крачки“ на БНТ разказва за връзката на известния български просветител, монах и ...