Начало / статии / Евтаназията: „дар“ според древните

Евтаназията: „дар“ според древните

Евтаназията е сред най-сериозните биоетични въпроси. Терминът евтаназия означава „действие, което предлага и избира смъртта като най-доброто решение за един тежък живот. От субективна гледна точка се смята за спасение и се избира, за да избави човешкия живот от болката на някоя болест или състояние, което не може да се нарече живот“. [1]

Евтаназията като термин и значение, но и като отношение към живота, не е нещо ново. Като дума означава „блага смърт“ и се среща в старогръцката литература в смисъла на славна, красива и тиха естествена смърт. Класически пример за естествена евтаназия, т.е., славна и мирна смърт, представлява случая с Диагор Родоски[1], който умира сред овациите на публиката в чест на трите му сина, взели участие в Олимпийските игри.

Тъй като самото значение на термина е проблематично, имайки предвид, че смъртта не може да бъде свързана с радост, евтаназията от този тип се била част от естествения баланс на човешкия живот. Въпреки това не може да се твърди, че евтаназията като философия и като дейност, е отсъствала, тъй като са били предприемани опити за поставяне на край на живота поради тежки болести и непоносими телесни болки.

Древногръцки текстове свидетелстват, че евтаназията е била част от народната логика и „противоотрова“ срещу старостта и телесната болка. [2] Гръцката дума евтаназия, обозначаваща тихата и радостна смърт, бива заета в английския език, като значението обаче се изменя. Така английската версия “euthanasia” означава ускоряване на смъртта с цел подобряване на качеството на живот в последния стадий на болния, и облекчаване на телесната болка. Въпреки това постепенно, от 19 век, най-вече 20, евтаназията вече не означавала просто качеството на последните часове, но и конкретното действие, с което се поставя решително край на живота на страдащия. [3]

Във връзка с съвременните лекарски термини, евтаназията се разделя на няколко различни категории, които аналитично ще се разглеждат в отделна част на този труд.

Повече за евтаназията може да прочетете тук.

––––-

[1] Β. Γιούλτση, «Ευθανασία – κοινωνικές, ηθικές και μεταφυσικές συνέπειες» στο περιοδικό Παύλειος Λόγος , 1997, σελ.:5

[2] Α. Γ. Κεσελόπουλου, Εκ του Θανάτου εις την Ζωήν, Θεολογική Προσέγγιση στις προκλήσεις της Βιοηθικής, εκδόσεις Πουρνάρα, Θεσσαλονίκη 2009, σελ.:166

[3] Α. Γ. Κασελόπουλου, Εκ του Θανάτου εις την Ζωήν, Θεολογική Προσέγγιση στις προκλήσεις της Βιοηθικής, εκδόσεις Πουρνάρα, Θεσσαλονίκη 2009, σελ.:167

Бележка: настоящият текст е част от дисертационния труд „Биоетични проблеми в интензивното отделение“, изготвен от г-н Ангелос Алекопулос, в рамките на програмата „Проучвания в православното богословие“ към Факултета за хуманитарни науки към Гръцкия свободен университет (ГСУ), с научен ръководител г-н Николаос Койос и чийто трудове Пембтусия издава под формата на серия от статии.

Превод: Асен Андонов

Източник: pemptousia.gr

[1]

За Ангел Карадаков

Виж още

Първият богослов

Евангелист Йоан Богослов бил възлюбеният ученик на Христос. Той бил син на галилейския рибар Заведей ...