Начало / Uncategorized / Когато дори Божият дом е беззащитен

Когато дори Божият дом е беззащитен

Крадци задигнаха дарени златни предмети от катедралния храм във Варна. Вмъкнали се в църквата през шахта.

За всеки човек, сложил ръка на нещо, което не е негово, очевидно няма задръжки. Не съществуват добродетели, както и нищо свято. Но тази кражба не трябва да се разглежда по по-различен начин от тази на нечий дом например.

Обективно погледнато, с какво златната църковна утвар, пък макар и подарена от благодарни поклонници, е по-ценна от имуществото на обикновено българско семейство.

Дори тарашенето на апартамент ще има доста по-голямо негативно отражение върху живота на средностатистическото семейство у нас. Обаче тук не става за дума за шока от лупстващи кюлчета злато, телевизори с делебината на ученически бележник или ултраумни телефони, които ще изплащате дълго след като са сменили собственика си насилствено. Не, тук говорим за нещо много тъжно и значимо – упадъка на обществото ни. Сякаш всеки изминал ден умира по една положителна черта у всеки от нас. Вечно гладната ламя на материалния свят взима своето. Претопява и разгражда ценностната ни система и ни прави малки роботи, бленуващи само и единствено за поредната нова вещ, която ни рекламират в интернет.

Храмовете са домът на Бог, а кражбата от там е най-вече знак, че сме близо до дъното. Вече преобладават хората, които няват страх и уважение към нищо и към никого.

Разделението сред масите е в двете кройности, а връзките между тях са безвъзвратно скъсани. Едните се опитват на всяка цена и въпреки многото трудности, които ни предлага действителността, да съградят нещо хубаво, положително. Да засадят семената на доброто, които да поникнат и чиито плодове да берат децата ни. Другите са способни само на разруха. Те са разбили опорите у себе си и сега пренасят хаоса и във външния свят, за да настане пълна тъмнина. И не само това – този тип същества и тяхното недостойно поведение е заразно и отровно и много лесно повличат слабите със себе си.

Защото в трудни времена е по-лесно да си лош и да гледаш себе си.

За злото единственото досаттъчно е доброто да спи, да си почива, да дреме. Затова всеки подобен акт трябва да бъде пометен с цялата сила на закона и осъден както от съда, така и от обществото и медиите. Само така можем да докажем, че като нация все още има смисъл да сме окупирали 110 000 кв. км ценна плодородна земя на тази планета. Защото ащо и домът Божи тук, у нас, е беззащитен, то ние де факто не заслужаваме честта да ни има като нация. Защото за една нация не е достатъчно да я има като бройка, физически да съществува. Важното е и са е запазила смисъла от съществуването си.

Автор: Теодора Стоева, в-к „Телеграф“

За Ангел Карадаков

Виж още

Кратки сведения за Мелнишка епархия до присъединяването на част от нея към Неврокопска епархия през 1919 година

След издаването на султанския ферман през 1870 г. за учредяване на Българска екзархия в гр. ...