Начало / Uncategorized / Когато дори Божият дом е беззащитен

Когато дори Божият дом е беззащитен

Крадци задигнаха дарени златни предмети от катедралния храм във Варна. Вмъкнали се в църквата през шахта.

За всеки човек, сложил ръка на нещо, което не е негово, очевидно няма задръжки. Не съществуват добродетели, както и нищо свято. Но тази кражба не трябва да се разглежда по по-различен начин от тази на нечий дом например.

Обективно погледнато, с какво златната църковна утвар, пък макар и подарена от благодарни поклонници, е по-ценна от имуществото на обикновено българско семейство.

Дори тарашенето на апартамент ще има доста по-голямо негативно отражение върху живота на средностатистическото семейство у нас. Обаче тук не става за дума за шока от лупстващи кюлчета злато, телевизори с делебината на ученически бележник или ултраумни телефони, които ще изплащате дълго след като са сменили собственика си насилствено. Не, тук говорим за нещо много тъжно и значимо – упадъка на обществото ни. Сякаш всеки изминал ден умира по една положителна черта у всеки от нас. Вечно гладната ламя на материалния свят взима своето. Претопява и разгражда ценностната ни система и ни прави малки роботи, бленуващи само и единствено за поредната нова вещ, която ни рекламират в интернет.

Храмовете са домът на Бог, а кражбата от там е най-вече знак, че сме близо до дъното. Вече преобладават хората, които няват страх и уважение към нищо и към никого.

Разделението сред масите е в двете кройности, а връзките между тях са безвъзвратно скъсани. Едните се опитват на всяка цена и въпреки многото трудности, които ни предлага действителността, да съградят нещо хубаво, положително. Да засадят семената на доброто, които да поникнат и чиито плодове да берат децата ни. Другите са способни само на разруха. Те са разбили опорите у себе си и сега пренасят хаоса и във външния свят, за да настане пълна тъмнина. И не само това – този тип същества и тяхното недостойно поведение е заразно и отровно и много лесно повличат слабите със себе си.

Защото в трудни времена е по-лесно да си лош и да гледаш себе си.

За злото единственото досаттъчно е доброто да спи, да си почива, да дреме. Затова всеки подобен акт трябва да бъде пометен с цялата сила на закона и осъден както от съда, така и от обществото и медиите. Само така можем да докажем, че като нация все още има смисъл да сме окупирали 110 000 кв. км ценна плодородна земя на тази планета. Защото ащо и домът Божи тук, у нас, е беззащитен, то ние де факто не заслужаваме честта да ни има като нация. Защото за една нация не е достатъчно да я има като бройка, физически да съществува. Важното е и са е запазила смисъла от съществуването си.

Автор: Теодора Стоева, в-к „Телеграф“

За Ангел Карадаков

Виж още

Силата на тайнствата

В де­ня на Све­та Пет­де­сет­ни­ца Све­ти­ят Дух сля­зъл вър­ху апос­то­ли­те и то­ва ста­на­ло рож­ден ден ...