Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Доц. Костадин Нушев, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, обяснява смисъла и значението на Петровите пости:
– Започват четвъртите пости от началото на годината в Православния църковен календар – Петрови пости. Разкажете ни защо се наричат така.
– Петровият пост се нарича още Апостолски пост, защото той е свързан с празника на двамата първовърховни апостоли – свети апостол Петър и апостол Павел. Този пост е свързан, в сегашната практика на православната църква, с двамата апостоли. В древната църква той е имал връзка и с големия празник Петдесетница. Това е така, защото винаги неговият период съвпада във времето между празниците на Петдесетница и този на двамата първовърховни апостоли, който е на 29 юни. Постът в древността е бил кратък – в рамките на една седмица. В днешно време поради подвижните празници, свързани с Възкресение Христово, Възнесение и Петдесетница, продължителността му е различна. Понякога е само от няколко дни, както е през настоящата година – 3 дни – на 27, 28 и 29 юни. Това е така, защото в периода между подвижните празници Възкресение и Петдесетница, като радостен и тържествен период не се пости.
– Кога е установен Петровият пост?
– Познат е още от древната църква, но се оформя по-късно, след периода на гоненията срещу християнството. Утвърждава се в сегашния си вид след 4-ти век, когато при император Константин Велики са построени двете големи базилики, посветени на двамата апостоли в Рим и в Константинопол. Този в Рим, който е днешният главен храм на Римокатолическата църква – „Свети Петър”, е построен върху гробницата на светеца. В Константинопол също почитта на християните към двамата апостоли се е изразявала в почитание към техния празник. Тогава Петровият пост става четвърти в годишния празничен кръг като постен период, заедно с Великия пост, Рождественския и Богородичния пости.
– Какво трябва да е менюто в периода на Петровите пости?
– Този пост не е толкова строг, колкото Великият пост. В древността и в някои от източноправославните църкви, например Антиохия, по време на този пост каноните позволяват консумацията на риба.
Прави се в памет на апостолите – на апостол Петър, който е бил рибар. А и в един духовен и преносен смисъл апостолите са наречени ловци на човеци. Когато Иисус Христос ги призовава да изоставят своя рибарски занаят и да го последват, той им казал, че ще ги превърне в „ловци на човеци“. И така чрез изпратения им Свети Дух апостолите получили сила да „уловят Вселената“, както се пее в едно църковно песнопения за празника Петдесетница.
Наистина служението на апостолите било чрез проповедта и силата на Божието слово да привличат вярващите към Христос. В древната църква в т. нар. „тайно учение“ (doctrina arcana) на апостолите са били изобразявани символи, като рибата, а и самият Иисус Христо е бил изобразяван символично така. В катакомбите в Рим има точно такива символични изображения, но след епохата на Константин Велики върху гробниците на апостолите вече се издигат величествените храмове – базилики и катедрали. Почитта към светите апостоли се свързва вече ясно и с отбелязване на техния празник в църковния календар, с който църквата е отредила кратък период за пост.
Обикновено, когато имаме пост, се изключва храната от животински произход – яйца, млечни продукти, месо. Това не важи за рибата. Тя се разглежда като храна, която се позволява в празничните дни по време на поста. Но другите храни се изключват от хранителния режим. През летния период не е такъв проблем, защото основните храни могат да се заменят без проблеми за здравето с растителни – плодове, зеленчуци, ядки.
– Необходимо ли е човек, който иска да пости, да подготви предварително организма си?
– От древност църквата е постановила и в нейното учение се казва, че радостта и празничните дни са свързани с празничното вкусване на храна и празничната трапеза, защото това е едно библейско разбиране за Божието благословение и за вкусването на храната „с радостно сърце“ и с благодарност за нея като Божи дар. Дар, който Бог ни дава за радост и благословение в сърцата. Също така и Иисус Христос казва, че е необходимо сърцата на християните да не бъдат отегчавани с храна. Още от древност и в библейски времена постът е средство за духовна подготовка. Затова църквата е отредила преди големите християнски празници да има период на съсредоточена молитва, на духовна подготовка и на въздържание от изобилна храна чрез пост.
Но постът не се ограничава само с хранителния режим, той е духовна дисциплина, свързана най-вече с молитвата и подготовката на човека за истинското и радостно посрещане на съответния християнски празник. Постът е много важен и когато го спазваме, според църковното предание и установените правила, ние живеем в този празничен ритъм на църквата с нейните празници и истински духовния живот. Когато се отдалечаваме от него, не можем в пълнота да се зарадваме и да съпреживеем празника.
От гледна точка на правилата на църквата съществува известна снизходителност към по-слабите, немощните и болните. Ако някой не може по една или друга причина да следва поста, на него се позволява с благословението на неговия духовен наставник или енорийски свещеник, да участва пълноценно в църковното богослужение и посрещане на празника. Такива уважителни причини може да са здравословен проблем или ако човек се намира на път, в бедствено положение, по време на война и други подобни обстоятелства. В тези случаи дисциплината на поста се смекчава.
– Има сведения, че навремето народът се е грижил за подходящата нагласа в обществения живот по време на пост – закривали са се увеселителни заведения, не се е взимало участие в светски събития. Днес по какъв начин човек трябва да прекара периода на пост?
– В миналото Петровият пост е съвпадал с периода на жътвата. Тогава когато нашият народ се е занимавал повече със земеделска работа и ритъмът на живот е бил определян около сезоните и духовните празници. Затова в народните обичаи са останали някои елементи, свързани с това, че на Петровден се благославят първите ябълки и круши и затова се наричат петровки. За децата се приготвят сладкиши, обредни хлябове, т.е. атмосферата е свързана с радостното очакване и подготовка за празника. Също така това е и почит към двамата апостоли, които са загинали мъченически през 68 година в първото голямо гонение срещу християните в Римската империя, предприето от император Нерон. И апостол Петър, и апостол Павел загиват в това гонение. Императорът, след подпалването на Рим, обвинява християните за този пожар и това е моментът, в който започват гоненията и загиват двамата апостоли. Не е случайно, че църквата е отредила заедно да се почитат двамата апостоли Петър и Павел като „двата стълба“ на вярата. Те са наречени и „първовърховни“ апостоли на Църквата, защото се почитат като основни авторитети в християнската вяра и църковното устройство на християнската общност на изток и на запад.
През летния период, според стародавните традиции на българите, започва благославяне в храма на първите плодове именно на Петровден. След това този обичай продължава и на Преображение Господне, в началото на месец август, с благославяне на гроздето. Виждаме как в народните обичаи тази връзка между храната, като благословен от Бога плод на земята, и молитвата, радостта от празника, който е свързан с духовната благодарност към Бога и издигане на духа към Него, са съчетани. Това определя и начина на празнуване. Тези традиции и обичаи в днешно време са се променили, доколкото земеделието и основният поминък на хората, свързан със земята, вече се е преминал в индустриалната епоха. Но все пак и въпреки всичко това духовната страна на празника е важна, защото ние се връщаме към исторически събития и личности, които са свързани с християнката вяра и църквата и които са били много силно почитани от българите.
интервюто води Милослава Ангелова, агенция „Фокус“
