Да плаваш по течението

– Как мислите: „да живееш по Божията воля” и „да плаваш по течението” едно и също ли е, или все пак има разлика? – ме попитаха неотдавна.

Честно казано, даже се обърках от това формулиране на въпроса. Макар че логиката в него като цяло е понятна: Бог ме е въвел в този живот и, разбира се, има някакъв промисъл за мен. Би било странно да се мисли, че в Неговите планове за мен е имало само една точка – да ми даде битие, а по-нататък… човече, върви в света и се оправяй, както знаеш. Не. Разбира се, промисъл Божий има за всеки от нас. Но има и наша свобода. Ако не съумеем да видим в своя живот волята Божия, ще започнем да живеем пряко благия промисъл; със съответните печални последствия. Ако съумеем, ще живеем с Бога и този живот ще бъде за нас осмислен и щастлив. Изглежда, всичко е просто.

Но! Наистина с какво едно такова „пряко попадение” в Божествения план ще се отличава от плаването по течението? Всичко за теб вече е промислено и решено по-рано, твоята работа е само да не се съпротивляваш на Божията воля. Носи се по живота като дънер по течението, люлеейки се леко по бавни вълни, и чакай, докато те отведе в синьото море на вечността.

Някаква тъжна картина се получава. Не толкова на християнство прилича това, а по-скоро на фатализъм на стоици, които смятат, че съдбата води искащия, а неискащия го завлича.

Но тук си спомних разказ на знаменития пътешественик отец Теодор Конюхов. В една надпревара с лодки отецът имал за съперник френски спортист, много силен млад мъж. Да се състезава с него не било лесно. Но отец Теодор бил много по-опитен и знаел нещо, за което съперникът и не предполагал.

Работата била там, че в океана има течения, които приличат на реки. Те не могат да се видят, привидно там е все същият океан, както и наоколо. А в действителност водата на това място постоянно се движи в една посока с висока скорост. Всички течения по маршрута били известни на отец Теодор. Още на старта французинът веднага се втурнал напред, а отецът полека започнал да търси такава „подводна река”. И когато я намерил, тя го понесла напред. Отец Теодор разказваше: „Скоро догоних съперника. Млад и силен, гребе така, че само весла се стрелкат. А аз минавам покрай и само леко загребвам, колкото да не загубя течението. Той, навярно, се изненада: как лодката на този руски състезател сама плава? А тайната беше проста: по този маршрут той минаваше за първи път, а аз вече за 15-ти път плавах тук. Така опитът победи силата“.

Тази история ми подсказа отговора на въпроса, който в началото ме постави в задънена улица. Да, може да се каже, че да живееш по волята Божия е точно същото – да плаваш по течението. Само че течението в дадения случай трябва да го разглеждаме не като речно, а като океанско. Защото там то не е едно, като в реката. В океана теченията са много. И можеш да преплуваш океана с ветроходна или гребна лодка, само ако добре се разбираш с теченията. Намирайки това течение, което те носи в нужната посока, считай, че половината работа е свършена, остава само да следиш за това да не изпаднеш от него, да не попаднеш в стояща вода или в поток, който може да те отнесе в съвсем друга посока.

Мисля, че на всеки от нас Господ е определил такова течение в живота. А пътеводни указатели, обозначаващи го сред безкрайните житейски води, са заповедите на Евангелието.

Преподобният Марк Подвижник е казал: „Заповедите не изкореняват греха: това е дело на единия Кръст Господен. Те само пазят пределите на дадената ни свобода”. Живеейки според Божиите заповеди, ние оставаме в благото течение на Божия промисъл за нас. Но този живот изисква от човека определени усилия. Затова да следваш Божията воля в християнството в никакъв случай не означава някакво пасивно пребиваване. Наша работа е да изберем това течение сред множество други, да влезем в него и внимателно да следим да не се окажем извън пределите му. Останалото ще направи Господ.

Александър Ткаченко

източник: foma.ru
превод: Нели Иванова
снимка: Bas Leenders