Начало / Uncategorized / Да плаваш по течението

Да плаваш по течението

tema136tka4enko_1– Как мислите: „да живееш по Божията воля” и „да плаваш по течението” едно и също ли е, или все пак има разлика? – ме попитаха неотдавна.

Честно казано, даже се обърках от това формулиране на въпроса. Макар че логиката в него като цяло е понятна: Бог ме е въвел в този живот и, разбира се, има някакъв промисъл за мен. Би било странно да се мисли, че в Неговите планове за мен е имало само една точка – да ми даде битие, а по-нататък… човече, върви в света и се оправяй, както знаеш. Не. Разбира се, промисъл Божий има за всеки от нас. Но има и наша свобода. Ако не съумеем да видим в своя живот волята Божия, ще започнем да живеем пряко благия промисъл; със съответните печални последствия. Ако съумеем, ще живеем с Бога и този живот ще бъде за нас осмислен и щастлив. Изглежда, всичко е просто.

Но! Наистина с какво едно такова „пряко попадение” в Божествения план ще се отличава от плаването по течението? Всичко за теб вече е промислено и решено по-рано, твоята работа е само да не се съпротивляваш на Божията воля. Носи се по живота като дънер по течението, люлеейки се леко по бавни вълни, и чакай, докато те отведе в синьото море на вечността.

Някаква тъжна картина се получава. Не толкова на християнство прилича това, а по-скоро на фатализъм на стоици, които смятат, че съдбата води искащия, а неискащия го завлича.

Но тук си спомних разказ на знаменития пътешественик отец Теодор Конюхов. В една надпревара с лодки отецът имал за съперник френски спортист, много силен млад мъж. Да се състезава с него не било лесно. Но отец Теодор бил много по-опитен и знаел нещо, за което съперникът и не предполагал.

Работата била там, че в океана има течения, които приличат на реки. Те не могат да се видят, привидно там е все същият океан, както и наоколо. А в действителност водата на това място постоянно се движи в една посока с висока скорост. Всички течения по маршрута били известни на отец Теодор. Още на старта французинът веднага се втурнал напред, а отецът полека започнал да търси такава „подводна река”. И когато я намерил, тя го понесла напред. Отец Теодор разказваше: „Скоро догоних съперника. Млад и силен, гребе така, че само весла се стрелкат. А аз минавам покрай и само леко загребвам, колкото да не загубя течението. Той, навярно, се изненада: как лодката на този руски състезател сама плава? А тайната беше проста: по този маршрут той минаваше за първи път, а аз вече за 15-ти път плавах тук. Така опитът победи силата“.

Тази история ми подсказа отговора на въпроса, който в началото ме постави в задънена улица. Да, може да се каже, че да живееш по волята Божия е точно същото – да плаваш по течението. Само че течението в дадения случай трябва да го разглеждаме не като речно, а като океанско. Защото там то не е едно, като в реката. В океана теченията са много. И можеш да преплуваш океана с ветроходна или гребна лодка, само ако добре се разбираш с теченията. Намирайки това течение, което те носи в нужната посока, считай, че половината работа е свършена, остава само да следиш за това да не изпаднеш от него, да не попаднеш в стояща вода или в поток, който може да те отнесе в съвсем друга посока.

Мисля, че на всеки от нас Господ е определил такова течение в живота. А пътеводни указатели, обозначаващи го сред безкрайните житейски води, са заповедите на Евангелието.

Преподобният Марк Подвижник е казал: „Заповедите не изкореняват греха: това е дело на единия Кръст Господен. Те само пазят пределите на дадената ни свобода”. Живеейки според Божиите заповеди, ние оставаме в благото течение на Божия промисъл за нас. Но този живот изисква от човека определени усилия. Затова да следваш Божията воля в християнството в никакъв случай не означава някакво пасивно пребиваване. Наша работа е да изберем това течение сред множество други, да влезем в него и внимателно да следим да не се окажем извън пределите му. Останалото ще направи Господ.

Александър Ткаченко

източник: foma.ru
превод: Нели Иванова
снимка: Bas Leenders

За Нели Иванова

Виж още

One 2,500 Russian Communist Party supporters cries with a portrait of former Soviet leader Vladimir Lenin during a rally in the center of Moscow on April 4, 2009 to condemn the Russian government and its handling of the economic crisis, part of nationwide protests organized by the Communist Party. AFP PHOTO / OXANA ONIPKO

Може ли да има „християнски комунизъм“?

Руският президент Владимир Путин сравни комунизма с християнството, а мавзолеят на Владимир Ленин – с ...