Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Един младеж, живеещ в къща до голяма река, чул от хората за Добрия цар и силно му се приискало да го види.
Един ден на вратата му се почукало. Той излязъл на улицата и видял царския слуга, който му казал:
– Царят разбра за това, че искаш да го видиш. Но за да се изпълни желанието ти, трябва да преминеш през някои изпитания.
– Какви са те? – попитало момчето.
– Ще видиш по пътя – загадъчно се усмихнал пратеникът и се отдалечил.
Младежът си взел пари и храна, заключил къщата си и тръгнал на път.
Насреща му се задала просякиня, която го умолявала да й помогне. Той разделил с нея каквото могъл, но просякинята настоявала да й даде всичките си пари и цялата бохча с храна.
– Иначе няма да достигнеш до Царя – добавила тя.
Младият човек й дал всичко, което поискала, и продължил нататък.
Скоро той видял тълпа бягащи, изплашени селяни. Те викали, че реката е придошла силно, отнася къщите на крайбрежните селища и трябва бързо да тичат, за да спасяват имуществото. Момъкът вече бил решил да се върне към дома си, но един от притичващите край него му подвикнал:
– Ами Царя?!
Тези думи вдъхнали на младия човек решимост и той продължил пътя си. След малко на пътя младежът видял болен човек, който жално стенел:
– Помогни ми, добри човече!
– С какво мога да ти помогна? – попитал с готовност момъкът.
– Вземи ми болестта, тогава аз ще поживея още малко на света. Трябва да отгледам децата си и да крепя престарелите си родители. Без мен всички те са загубени.
– Но ако аз се разболея, – замислил се младежът – как тогава ще успея да стигна до Царя?
Но бързо си спомнил думите на царския слуга, че по пътя му го чакат изпитания, и отговорил:
– Добре. Взимам у себе си твоята болест.
В същия миг той станал болен, а оздравелият човек се отправил към вкъщи, радвайки се на своето изцеление.
Най-после младежът гладен, беден, живеещ от подаяния, болен и изтощен се добрал до царския дворец. Посрещнал го същият този слуга, който бил дошъл в дома му:
– Ти постъпваше правилно по пътя си – похвалил той момъка. – Всички тези хора, на които помогна, бяха царски слуги и затова се радвам да те видя тук. Подкрепи се сега с храната, която Царят изпрати за теб.
Вкусвайки от царското угощение, младежът тозчас напълно оздравял.
– А сега най-накрая ще видя ли Царя? – попитал той.
– Ти изпълни всички царски условия – отговорил слугата. – Но Царят сам решава кого кога да приеме в двореца си. Затова чакай тук царското решение – това е и последното ти изпитание.
Йеромонах Симеон Атонски
превод: Нели Иванова
снимка: eyespluswords.com
