Начало / Uncategorized / Изповед за гей парада на един „не-човек“

Изповед за гей парада на един „не-човек“

Парад, в който ненормалността бе провъзгласена за нормалност, а всеки, който е против – за нечовешко същество. Цветен парад, който премина през столичните улици, но остави смрад. И тя ще стои… дълго…

В събота на Задушница през софийските улици за девета поредна година премина шествието на ЛГБТИ хората в България, сиреч шествието на всички лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интер такива. Те се борят за равни права. Права, които никой не им е отнемал. Казват, че били бити и тормозени, а в същото време на сбирката им в центъра на София стоеше плакат с надпис:

„В България хомофобия няма“.

Тук идва въпросът: след като хомофобия няма, защо организирате прайд?

„Не разбирам. Наистина не разбирам – да казваш, че не си различен, и в същото време да правиш парад, за да покажеш, че си“, казваше един възрастен човек, гледайки шумното шествие, което премина през софийските улици. Човекът беше прав, защото да казваш, че те тормозят заради сексуалността ти и в същото време пак ти да казваш, че който не споделя твоите възгледи, не е човек – това не е никак приятно, особено за онези хора, които няма как да приемат хомосексуализма за нещо естествено.

парад

Иначе, ако отхвърлим настрана това, че полупияни  гейове и лесбийки се целуваха в градинка пред памедника на Съветската армия, картината бе още по-трагична и страшна. В речите на хората, които говореха на импровизирана трибуна пред паметника на Съветската армия, се чуха призиви от рода на: „Който не е с ЛГБТИ не е човек!“ и „Ние ще наложим промени в българското законодателство. Ще принудим българското правителство да ни чуе!“

Призиви, които те карат да се чувстваш дискриминиран…

На същия този парад на гейството имаше и плакат: „С нами Бог“…

парад-2

Да стоиш зад огражденията (защото имаше такива) и да виждаш цветен надпис, който ти казва, че Бог е с шествието, а в същия момент, гледайки физиономиите на десетките тръгнали да парадират с нещо ненормално е ситуация, в която малцина биха запазили спокойствие. Ситуацията не бих могъл да я опиша иначе. Мога да кажа, че всичко, което се прави, е не да покаже, че тези хора са с потъпкани права, ами да се покаже кой всъщност управлява обществото ни –  гейовете са.

Освен всичко останало преди самото шествие се чуха незаконни искания за създаване и признаване на хомосексуално семейство – нещо, което нарушава действащата Конституция на Република България (Чл. 46,ал.1). И лекото противоречие, че хем са различни, хем са като нас.

„Ние сме различни, но искаме равни права!“ 

И тук естествено идва логичният и резонен въпрос: Равни права с кого? С тези, които определихте като не-хора ли?

Изключителният кич, пошлост и грозните сцени на проява на „любов“, т.е. гейове да се натискат по градинките и всичко това да го гледат малки деца, които също бяха на този парад. Това ме накара да се запитам къде в момента е Агенция за закрила на детето при толкова малолетни участници, почувствали се различни в ранния пубертет или дори доста преди него.

И докато едните танцуваха полуголи на тревата пред паметника на Съветската армия, група религиозни мъже от някаква протестантска църква се бяха скупчили в кръг, бяха вдигнали ръцете си и усилено призоваваха Господ, Който да спре и вразуми тези хора.

След това на трибуната се качи жена, която започна да говори неща, които се запечатиха в съзнанието ми: „Българската православна църква съм я запомнила с две нейни изказвания: това против гей парада и това, че заклейми Мадона… Тази църква не е моята църква“, каза още тя.

И Слава Богу, си казах аз.

Но казаното дотук е просто констатиране на проблем, проблем, който тази общност има. Тези хора си мислят, че могат спокойно да си развяват цветния байряк и да заклеймяват, да се държат все едно някой им е длъжен да ги търпи. Ми не е! Както те не търпят различното мнение, така никой не е длъжен да търпи и приема тяхното. Защото може би тази общност е най-малко дискриминираната.

Чудите се кои са по-дискриминирани?

Наскоро разговарях с един малък човек, така се е родил. Той ми сподели какви трудности наистина имат тези хора. И сравнявайки исканията и изказванията на хомосексуалистите, оставам с впечатлението, че по-тормозени днес са малките хора. Малки хора, които обаче не правят паради, за да показват, че са различни. Точно обратното. Желаят да живеят живота си нормално и естнество, опитват се, борят се, тормозят се, ала не се отказват. Продължават напред, без да навират различието си в обществото. Точно обратното. Опитват се, а и вярвам – го правят, да покажат, че да си малък човек не е проблем, ако искаш да живееш един пълноценен живот.

Та драги ми хомосексуалисти, вие ли сте по-малтретирани?

Автор: Ангел Карадаков

Снимки: Иван Шишиев

За Ангел Карадаков

Виж още

Покаянието, както го научих от съвременните светии и старци

Имах възможността да познавам лично немалко от съвременните светии и духовни старци, докато сам изследвах ...