Начало / Коментар / Външни / Дай ни, Господи, ново сърце

Дай ни, Господи, ново сърце

TDimova
Теодора Димова

Навсякъде около мен – разделение.

Разделение в Църквата – за и против Събора, чакан от едно хилядолетие.

Разделение в Литературен вестник – за мен този вестник беше мой дом.

Разделение по повод речта на президента Плевнелиев пред Европейския съюз.

Заради гей парада.

Заради опита за самоубийство на едно 21-годишно момиче.

Заради бежанците.

Заради отношението ни към Европа и към Русия.

Заради отношението ни към настоящето и към миналото.

Разделяме се заради всичко, което се случва. Заради всеки, който каже или направи нещо.

И вижте какво казва свети Иустин Попович в своя „Молитвен дневник“: „Преди падението си човек е усещал всяка твар като жива, органична част от своето същество. Съжителството е било цялостна, единосъщна част от неговото съзнание… След падението всеки човек и твар са парчета от раздробената от греха душа… приятното чувство, когато поглеждаме към луната, листата – това е остатък от нашето кръвно, органично, духовно родство с тях, доказателство за нашата единотелесност, единодушност, единосъщност.”

Раздробяваме се за най-малкото и за най-голямото. За най-дребното и за най-същественото.

И така, както сме разделени, – парчета – имаме все същия копнеж – да се обединим, да преодолеем дребнавостта, тъпоумието, бруталността, грубостта, завистта, злобата. Само че винаги вината е у другия, той е неправият и само ако той мисли като нас – правилно, тогава ще сме единни с него.

Видях наскоро една покъртителна снимка на пингвини – новородените са в кръг, скупчени нагъсто едно до друго. Около тях – пак в кръг, пак скупчени един до друг – техните родители. Родителите – заедно – пазят децата си. Децата – заедно – пазят себе си.

Първична общност, заедност, съборност. Оцеляването извън тази общност е невъзможно. Това пингвините го знаят по усет. Всеки пингвин знае, че извън общността е обречен. Само в общността е сигурността и спасението.

А ние? Ние, понеже сме по-умни и по-съвършени от пингвините – всеки срещу всеки по всеки повод. Строители на вавилонски кули – разноезични и себични.

Всеки християнин знае – няма индивидуална вяра, защото Христос създаде Църквата, а Църква означава призвано от Него събрание.  Христос създаде нещо, в което ни призовава да сме събрани, да сме едно, нещо, в което да преодоляваме раздробеността. Нещо, което да е в света, но да не е устроено по раздробяващите закони на света. Църквата е онази странноприемница, в която милостивият самарянин остави ранения, пребит и унизен от разбойниците пътник.

Днес нашата Църква е рана.

Христос я създаде като странноприемница, но днес няма кой да се грижи за ранените и да излива елей и вино върху раните им – съдържателят взе двата динария, а раните на ранения гноясват. Христос я създаде като лечебница, защото здравите нямат нужда от лекар, но днес прокажените нямат място в нея, защото загрозяват достолепието й. Христос я създаде като приют, в който самият Той да успокоява отрудените и обременените. Основа я като прибежище за грешниците, а днес те са прогонени от праведниците.

Днес нашето общество също е рана.

Всички ценности, върху които столетия и хилядолетия е градено обществото, днес са забравени, срутени, отхвърлени, стъпкани и поругани. Днес обществото ни е глутница. Днес вълкът е в кошарата и има договор да пази овцете.

Ето защо отношенията ни помежду ни са рана.

Господи, подай ни ръка и ни научи и ние да подаваме ръка на другите, за да не загинем в нашата ледена Антарктида. Научи ни, Господи, на това, на което си научил пингвините.

Дай ни, Господи, ново сърце и нов дух излей върху нас.

Изтръгни от нас каменното ни сърце и ни дай сърце от плът, както си обещал чрез Твоя стародавен пророк.

автор: Теодора Димова
източник: портал „Култура“
снимка: pitchengine.com

За Нели Иванова

Виж още

В мир и разбирателство пред делото на светите братя Кирил и Методий

Тази година честванията, посветени на просветителското дело и дипломатическата мисия на светите братя Кирил и ...