Начало / Всеправославен събор / Митрополит Серафим: С решението за отказ от Събора се лишихме от възможността да изразим своите позиции

Митрополит Серафим: С решението за отказ от Събора се лишихме от възможността да изразим своите позиции

За празника Петдесетница и неговия смисъл, за условията да получаваме благодатната помощ на Светия Дух, както и по актуалната тема за причините за отказа на Българската православна църква от участие в Светия и Велик събор на о. Крит радио Фокус разговаря с Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим:

Ваше Високопреосвещенство, казват, че Петдесетница е рожденият ден на Църквата, защо?

– Наистина празникът Петдесетнца е рожденият ден на Църквата. Това е един от смислите на този празник, тъй като в този ден се изпълнява обещанието, което Спасителят Господ Иисус Христос дава на своите ученици, на светите Апостоли: след Неговото възнесение да го чакат в град Йерусалим, за да се изпълни на тях обещаното за слизането на Утешителя, Духа на истината. И действително в този ден, който е един от големите юдейски празници, Божията майка и Апостолите са събрани и заедно с други Христови ученици очакват обещанието да се изпълни. Действително около обедно време върху тях във вид на огнени езици слиза Светият Дух. Счита се, че този ден е и рожден ден на Църквата, тъй като чрез действието на Светия Дух се извършва всичко онова, с което живее и което върши като своя мисия Църквата в този свят. Така че от момента на слизането, приемането на Светия дух като личен дар над светите Апостоли Той става достояние на всички онези, които от тях и до ден днешен, и до свършека на света ще Го приемат. Чрез Светия Дух се извършват тайнствата в Църквата – и Кръщението, и Миропомазанието, Венчанието, освещаването на храмове, ръкополагането на свещеници. Въобще всички тайнства и свещенодействия в Църквата се извършват чрез действието на Светия Дух. Така че без получаването на Светия Дух не може Църквата да има своето съществувание. Също така много важно нещо е, че чрез Светия Дух се осъществява и единството на Църквата, и единството именно в тази вяра, която светите Апостоли са получили от Христос и са били просветени от Светия Дух, за да я предадат, да благовестят, да разясняват на всички човеци по света.

– Може ли да се каже, че актът на кръщаването в Христовата вяра е личната Петдесетница на всеки, който поема по пътя на правата вяра?

– Да, може да се каже, защото чрез Светия Дух се извършва и светото Кръщение в тайнството Миропомазание, което следва веднага след Кръщението. В днешно време то се извършва съвместно, непрекъснато в едно богослужебно последование. Там човек получава даровете на Светия Дух, т.е. онези благодатни дарования, които да го укрепяват в пътя на спасението, нелекия, трънливия път на носене на личния кръст. Така че без тези дарове, без тази благодатна подкрепа на Светия Дух не е възможно извършването на нашето спасение – никой човек не би устоял на изкушенията, на съблазните, на трудностите в този живот.

– Това означава, че Светият Дух е във всеки един от нас. Бог ни го изпраща, за да ни направлява така, както е направлявал Апостолите при проповедите им?

– Да. Трябва да вярваме в това, че Светия Дух всеки от нас Го приема, но със своите дела, със своето поведение, със своя начин на живот ние можем да се отдалечим от Него и да не допуснем Неговото действие в нас или съответно – ако бъдем внимателни, ако бъдем старателни да живеем според Божието слово, то Светият Дух освен че ще ни подпомага, ще умножава благодатните дарове у всеки един, който се стреми да живее по такъв начин. А чрез Светия Дух всъщност ние се единяваме с Църквата, чрез Него ние осъществяваме своята принадлежност към Църквата. Всеки един от нас е член, част, жива част от единното Тяло Христово. Както в един жив организъм, в едно тяло единството се осъществява чрез определени неща, в Църквата Христова това единство става чрез Светия Дух – начинът, по който се осъществява нашето пребиваване, нашата принадлежност в Църквата.

Празникът на Свети Дух го празнуваме веднага след Петдесетница. Какво символизира този ден?

– По традиция в Църквата, когато се чества едно празнично събитие, както е в случая празникът Петдесетница, т.е. слизането на Светия Дух, в един ден честваме самото събитие, а на следващия ден отдаваме почит и богослужебна прослава, отправяме молитви към главното действащо лице в това чествано събитие. Така е например и на Рождество Христово – на единия ден честваме Рождество Христово, а на следващия ден отдаваме почитта си на тази, която е родила Христос – Божията майка; честваме Благовещение, а на следващия ден отдаваме почитта си към свети Архангел Гавриил, който е донесъл благата вест. По същия начин слизането на Светия Дух в деня Петдесетница, което празнуваме в неделя, е свързано с почитането и отдаването на богослужебно прославление в следващия ден на самия Дух Светий.

В дните между 16 и 27 юни се провежда Великият свят събор на Православната църква. Светият Синод излезе със своя позиция, в която заяви категоричния си отказ да участва в този Събор. Какви са основните мотиви за този отказ?

– Да, наистина такъв отказ се получи; аз лично много съжалявам за това крайно решение, което се взе може би с пълно мнозинство. Имаше опити да се водят разговори да не бъде толкова крайно решението, да се изпрати поне някакво представителство от страна на нашата Църква, но не се достигна до единомислие по този въпрос. Мотивите са различни. Разбира се, един от водещите мотиви е смущението, което предизвикват някои от текстовете, по-специално – текстът за връзката на Православната църква с останалия християнски свят. И тук наистина въпрос на подробна богословска разработка е да се вникне в тези текстове. Имаше едно решение, което Светият Синод беше взел преди това – да се отстояват определени позиции във връзка с този текст, т.е. да настояваме за промяна на някои термини или употребата им да бъде прецизирана в този текст, което за мен лично беше по-добрият вариант: да се отиде там на място, да се изрази нашата позиция, пък ако не се получеше това, което ние бихме възприели, имаше вариант и да не се съгласим с окончателния текст, да не се подпише той, да не се възприеме. Това е право вече на всяка Църква. Но за съжаление, с това решение ние се лишихме от тази възможност да изразим своите позиции, да дадем конкретни предложения за по-добри формулировки на тезите.
Прецизирането на текста бе един от водещите мотиви за решението, тъй като се видя, че наистина нееднозначно се възприемат подобни текстове – доста недобре се възприе от православните християни и в България, и в другите държави. Това е един от мотивите. Другото е, че все пак с доста неясноти и смущения се тръгна към провеждането на този Събор и така се счете у нас, че има необходимост да бъде продължена неговата подготовка. Всъщност нашето предложение беше Съборът да се отложи за известно време.

Ние не сме против провеждането на Събора, но евентуално за неговото отлагане: да се продължи подготовката, да се изчистят някои неясни положения, които би могло с не много време работа да бъдат отстранени, и тогава вече в една малко по-спокойна и благоприятна атмосфера той да бъде проведен.
И пак казвам: дори и в този вид на нещата, след като беше взето решение първоначално да участваме в Събора, да отстояваме определени позиции, моето лично виждане и мнение, което не съм искал да налагам, е, че по-добре беше да се отиде и да се отстояват тези позиции там или поне да се изразят по някакъв начин. Все пак чрез такива Събори се осъществява, показва единството на Църквата.

За съжаление, сега се вижда, че нямаме още готовност да участваме всички в такъв един наистина голям Събор за цялата Православна църква.

– Според някои анализатори именно по отношение на текста за връзката на Православната църква с останалия християнски свят се правят опити за връщане на икуменизма. Виждате ли такава заплаха в текста, който предварително е гласуван и предоставен?

– Предвид формулировките, които има в този текст, наистина някои могат да направят такива изводи; и с основание. Но иначе в процеса на предсъборната подготовка, в която аз имах възможността да участвам в последните две години заедно с Негово Високопреосвещенство Варненския митрополит Йоан, мога да кажа, че няма такива нагласи в Православните църкви. Има наистина отвореност за общуване, за диалог в по-голяма част от Православните църкви, което, разбира се, е нормално, тъй като има вече и много православни християни, които живеят в средата на преобладаващи други християнски изповедания. Неизбежно е да се стига до водене на диалог, но няма тенденция за извършване на някакви обединения, на някакви икуменически действия, които да застрашат целостта на Православието или да предизвикат смутове и разделения.

– Отсъствието на Българската православна църква от Великия и Свят събор ще има ли негативни последствия за нея?

– Искрено се надявам да няма негативни последствия. В разговори с някои архиереи от други православни църкви имаме уверението, че те нямат такива намерения, нямат настроения по някакъв начин да изолират, да санкционират нашата църква. Но проблемът е, че сами се поставяме в някаква изолация може би. Дано да е само за този момент, тъй като все пак участвахме доста време в предсъборната подготовка – не само през последните две години, а и в годините назад във всички предсъборни процеси и форуми Българската православна църква е била представена, вземала е участие. Така че искрено се надявам от наша страна това да е само едно временно отдръпване и неучастие в тези общоправославни действия. Надявам се и наистина другите църкви да проявят разбиране и да не престъпят към действия, които биха довели до охлаждане на взаимоотношенията, до разделения, противоречия и неприятни последствия.

Интервюто с митрополит Серафим води Росица Ангелова, агенция Фокус
заглавие и корекции: Добротолюбие

За Нели Иванова

Виж още

Епископ Пахомий: Прекалява се с политизирането на църковните хора

„Прекалява се с политизирането на църковните хора. Църквата не трябва да се занимава с политика ...