Днес стотици почитатели, близки и приятели на поета Евтим Евтимов си взеха последно сбогом с него на поклонението пред тленните му останки. Траурната церемония започна в 11 часа във фоайето на Народния театър.
Евтим Евтимов е един от най-почитаните лирици в националната ни литература. Той почина на 8 юни на 82 след тежко боледуване. Автор е на стотици стихове, които са любими на поколения българи. Десетки от тях са се превърнали в текстове на някои от най-обичаните български песни.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!
В негова памет публикуваме някои от най-хубавите му стихотворения.
КАТО ИЗВОРЧЕ
Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.Да откъснем думите небесни,
да изпеем всичките си песни,
пак звезди ще има за пантофи,
пак за тебе ще се пишат строфи.Да открием всички нежни тайни,
да открием знаците незнайни,
пак ще има вечери горещи,
пак ще има неразделни срещи.Като изворче, при Бога скрито –
все остава нещо недопито.
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
ЗА ДВЕ РЪЦЕ …
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка
и аз не зная как ще издържа.