Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днешният празник е толкова чуден и славен, че не може да се опише с език; защото на днешния ден мнозина евреи и самите апостоли се убедиха, че Христос е истинският Бог.
Когато Христос се роди, евреите казаха, че Той е син Иосифов от Назарет (Иоан. 1:45; ср. Лук. 3:23). Когато се разпна, казаха: Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него (Мат. 27:42). Когато възкръсна, казаха, че апостолите Го били откраднали от гроба, докато стражите спели (вж. Мат. 28:12-15). А днес, като видяха с очите си преславното Христово възнесение, не можаха да кажат нищо; защото, когато Христос се възнасяше от Елеонската планина, там имаше голямо множество народ, които наблюдаваха с очите си как Той се възнесе на небето.
Ангелите и облаците слугуваха на издигането Му и въздухът Му се покорява като на Бог. Небесните порти се отвориха, защото ангел викаше на средните ангелски чинове да махнат небесните порти, за да влезе Христос, Царят на славата (ср. Пс. 23:7-10).
Наистина неописуема е радостта на днешния празник; защото Сам Христос отиде днес на небето, за да ни приготви място. Затова заповядва и на ангелите да махнат небесните порти, та да може да влезе всеки, който желае; защото Христос иска да бъдем там, където е и Той (вж. Иоан. 14:3).
О, наша преголяма слава и почест! Наистина, блажени сме ние, които бяхме удостоени да достигнем до времето, което пророците желаеха и не го достигнаха (вж. Мат. 13:17); защото преди Христа небето беше заключено и в него не можа да влезе нито праведният Авел, нито благоугодният Ной, нито страннолюбивият Авраам, нито Боголюбивият Давид, нито който и да било друг праведник.
А сега небето е с отворени порти и който иска, може да влезе там, където влезе Христос, за Когото средните ангели питаха и казваха: „Кой е тоя Цар, Който идва тук с тялото Си и с кървава риза?”. Тогава архангел Гавриил им рече: „Това е нашият силен Господ, Който победи дявола и проля кръвта Си за спасението на човешкия род. Излезте да Го посрещнете”.
Средните ангелски чинове не познаваха Христа, защото Христовото въплъщение бе скрито от хората и от ангелите, но не от всички ангели, а само от средните чинове. Защото всичките ангели са девет чина, които се делят на три части по три чина. В първата част са престолите, които знаеха за Христовото въплъщение. Във втората са властите; те са средните чинове и не познаваха Христа; затова питаха за Него. В третата са ангелите, които са близо до видимия свят; те познаваха Христа; защото Го славословеха над Витлеемската пещера, когато се роди. И така, когато всички ангелски чинове видяха, че Христос преминава с тялото Си през техните полкове, се покланяха със страх и пееха: „Аллилуя”.
А Христос, като премина, възлезе най-отгоре и седна отдясно на Бог Отец, където си беше отначало. За да ни проправи път и да ни покаже, че там не е възможно да влезе никой, докато не се научи да търпи всички неприятни събития в живота си. Защото няма друг път за там, освен търпението, с което и Сам Христос премина и влезе в славата Си. Както казва за Него Исаия, че дрехите Му били червени, като напръскани с вино; защото Христос тъпкал жлеба Сам, без друг да Му помага (вж. Ис. 63:1-3).
А какъв е бил този жлеб? Това били мъките, които Той претърпя за нас от разгневения против нас Бог. А червеният цвят на дрехите Му означава самата Христова кръв; защото Христос Сам, без помощник, тъпка този жлеб (Божия гняв). „Чаках – казва – да поскърби някой за Мен, но нямаше” (Ис. 63:5); защото бе изоставен не само от хората, но като че ли бе изоставен и от Самия Бог заради греховете ни, затова и каза на кръста: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? (Мат. 27:46; Марк. 15:34).
И не само това претърпя Христос, но и още много. Когато се родил, избягал от Ирод в Египет, и след това много пъти бягал от евреите, които искали да Го убият с камъни, за което казал: Лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони (Мат. 8:20; Лук. 9:58).
Целият Христов живот бе само едно търпение и непрестанна борба с дявола. Помислете само колко удари, подигравки и безчестия претърпя с голяма кротост на Пилатовото съдилище!
Затова и Бог Отец Го прослави, както Павел казва: Виждаме Христа увенчан със слава (…) заради претърпяната от Него смърт (ср. Евр. 2:9). Както и днес се възнесе славно за Своето търпение.
Така и всички Негови ученици прекараха живота си с такова търпение само и само да получат тази вечна слава. С такова търпение първомъченик Стефан, когато го убиваха с камъни, видя небето отворено и Христа – отдясно на Бога, и получи онази безкрайна радост.
С такова търпение всички мъченици, за които говори свети Иоан Богослов в книгата „Откровение”, получиха вечна слава. „Видях – казва – пред Божия престол голямо множество народ и племена,облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. И понеже не знаех какви са, един старец ми рече: „Тези хора са дошли тук с голяма скръб (от голямата скръб) и са изпрали дрехите си с кръвта си, която проляха за Христа. Затова стоят тук пред Бога и Той е сред тях” (ср. Откр. 7:9, 14, 15).
Трябва да сме търпеливи по отношение на всяко зло и при много беди и скърби да не изпадаме в малодушие, а да търпим мъжествено всички злини, ако искаме да влезем в онази вечна слава на небето. Защото тя не може да бъде придобита без търпение. Вижте как Самият Христос, Който е Началник на нашата вяра (вж. Евр. 12:2), претърпя кръстна смърт с хули и едва след това седна отдясно на Божия престол. Така и ние, ако претърпим всички беди в живота си, може да влезем във вечната слава, която ни е обещана от Бога.
Блажен, който изтърпи всичко; защото ще получи от Бога венеца на живота (ср. 1Петр. 5:4), както казва Христос: „Който победи, ще седне с Мен на Моя престол, както Аз седнах с Моя Отец, когато победих” (ср. Откр. 3:21 – На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол).
Затова и ние трябва да търпим всяко зло. За което най-накрая и аз коленича пред Бога и казвам:
„О, Царю Небесни и Победителю на всички видими и невидими врагове, помогни на всички ни, които днес тържествено славим славното Твое възнесение. Облечи ни с Твоята сила отгоре, както си облякъл някога апостолите, и винаги бъди неразделно с нас. Научи ни на всяко добро. Дай ни Твоя мир и Твоето търпение, за да можем да побеждаваме всяко зло за слава и чест на Твоето свято име, сега и винаги и във вечните векове, амин”.
Автор: Св. Софроний Врачански, „Неделник“
