Да отидеш при св. Николай и да бъдеш негов гост и част от Господнята трапеза, която се приготвя там, където Господ е Собственик на дома Си, а св. Николай е стопанинът!
Велика е тази благодат! Велика е и Божията милост, която ни споходи и даже връхлетя така, както и бурята в този ден не успя да го стори. Градът, който е вечен пристан на св. Николай Мирликийски Чудотворец, беше нашата крайна цел. Неведнъж сме прославяли Бога и в сърцата си, и с глас за великите Му благодеяния и съм убеден, че всеки от нас, който се е помолил да му се случи нещо хубаво от духовно естество – да отиде някъде на поклонение, защото сърцето му го желае, или друго, което същото това сърце му подсказва, – винаги го е получавал много скоро като дар от Всемилостивия Бог.
Убеден съм, че всеки, който е имал искрена вяра и молитва за подобно благословение Свише и е подходил с надежда, винаги е усещал бързия положителен отговор.
Това се случи и с нас – два автобуса поклонници, които на първи юни вечерта потеглихме от Милано за крайморския град Бари. Аз и моят син бяхме поканени лично от архим. Амвросий (Макар), който е предстоятел на руската църква в Милано. По време на самото пътуване всеки, който искаше, можеше да се изповяда при него в автобуса, а за цялостната подготовка спомогна и четенето на молитвите преди свето Причастие на глас с микрофон за всеки, който не си носи свой молитвеник. Не бяха много тези. Още със самото потегляне започнаха и песнопенията и най-вече „Христос воскресе…” на църковнославянски и румънски език. Стените от дъжд по време на самото тръгване и пътуване не попречиха на ентусиазма ни.
На сутринта вече бяхме в Бари и слизайки от рейса, се насочихме директно към базиликата, носеща името на Мирликийския чудотворец. Криптата, където се покоят мощите на св. Николай, бе препълнена с Божи народ, който очакваше началото на светата Литургия. Тя бе възглавена от архим. Амвросий, а в съслужение с него бяхме много свещеници, сред които и добре познатия в България йеромонах Зотик от Руската църква в София. Прекрасният хор, който изпълняваше песнопенията, допринесе за духовната радост, която изпитахме всички.
След края на богослужбата бе извършен и акатист, в който участвахме отново всички.
После заедно се отправихме към морето и мнозина се потопиха в него. Следобяд по покана отец Андрей Бойцов, който е предстоятел на руското подворие в Бари „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, се отправихме към руската църква в града, която е с над стогодишна история и има възможност да приеме до 70 поклонници в своята хотелска част.
Вечерта на втори юни автобусите се разделиха – едната част от поклонниците се прибрахме в Милано, а другата се отправи за Лорето, отново придружени от силен дъжд, но и под закрилата на св. Николай.
Св. Николае Мирликийски Чудотворче, моли Бога за нас, грешните! Амин.
Текст: БПЦО „Св. Амвросий Медиолански” гр. Милано, Италия