Начало / Uncategorized / Топ 10 на най-красивите и непознати български манастири

Топ 10 на най-красивите и непознати български манастири

Отново е неделя  и отново е време за рубриката ни Топ 10. Днес ще се спрем на едни от най-непознатите, сиреч непоулярни като туристическа дестинация, но и красиви манастири в страната. Повечето от тях са средновековни обители, разрушавани, сетне съграждани наново, после пак разрушавани и така до днес, а други са възрожденски обители, също разрушавани и наново съграждани. Но всички те, днес по Божи промисъл, стоят на своите основи като свидетели на бурното историческо минало извън стените им и мирният духовен живот вътре в тях, напомнящи ни за духовната и историческата  ни отговорност към идните поколения.

10. Алински манастир „Св. Спас“ 

На десето място поставихме непознатия Алинския манастир, до който се стига трудно, но за сметка на това има прекрасен туристически маршрут. Разположен е на левия бряг на Манастирска река, под връх Калето, сред гористите южни склонове на Плана планина. Отстои  на 20 километра западно от град Самоков, до село Алино и с. Белчински бани. В непосредствена близост до него е средновековната крепост Алинско кале, останките от която го датират от  XI-XIV век. Алинският манастир е възникнал през ХVI – ХVII век, а през ХVIII – XIX век е бил възобновен. През годините на ранното Възраждане е бил книжовен център от местно значение. От някога многобройните постройки на манастира днес е останала църква и полуразрушена жилищна сграда. алински манастирЦърквата е малка (с размери 7,5 х 3,8 метра) и скромна в архитектурно отношение. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка без купол, вкопана на мeтър в земята.  Според запазения ктиторски надпис стенописите в нея датират от 1626г. В олтара са изобразени традиционните сцени „Богородица Ширшая небес“, „Причатие на апостолите“, „Поклонение на Христовата жертва“, „Благовещение“ и „Гостоприемството на Авраам“. В източната част на храма са илюстрирани някои сцени разказващи за чудесата на Христос след възкресението, като „Неверието на Тома“, „Сватбата на Кана Галилейска“, „Преполовение“ и др. В свода са представени различни образи на Христос: младият Христос Емануил, Христос

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Вседържател и Христос като ангел. В западната част на църквата се редуват сцени от църковните празници и Страстите Христови. През 19в. западната фасада на църквата е добавен образът на патрона „Христос Спасител“. Историческа ценност представляват и големите иконостасни икони на Христос, Богородица, Иван Рилски, Йоан Предтеча и малката сборна икона от 1845г. Стенописите в алинския храм са в традициите на атонските майстори, като част от композициите са опростени и освободени от някои детайли, поради което те са по-наивни и примитивни, но по-искрени и разбираеми. Те са колективно дело на майстори-живописци с различен творчески почерк. Днес манастирът е недействащ, но е обновен.

9.  Одранишки манастир „Св. св. ап. Петър и Павел“ 

Малкоизвестният Одранишки манастир е разположен в Ерулската планина, край село Одраница, на 25 км. северно от гр. Земен, на 60 км северно от Кюстендил и на 80 км западно от София. Сегашният Одранишки манастир е бил предшестван от манастир, основан през средновековието, за който няма сведения, нито за времето на основаването му, нито за това кога е бил разорен. Възстановен е за първи път през 1870 г. или през 1886 г., според различните източници. Манастирът просъществува до идването на атеистичната социалистическата власт в България в 1944 г., след което бива напуснат и постепенно запада, докато съвсем не рухва през зимата на 1985/86 г. След няколко години хора с корен от с. Одраница подемат инициативата за възраждане на святото място. Новата църква е изградена върху основите на стария храм. Единственото което е останало от някогашната обител е иконата на Св. Св. Петър и Павел, съхраняващата се в Историческия музей в Перник. Датирана е от средата на XIX век и според специалисти авторът ѝ е руски художник. Иконите и иконостасът са били изработени от братята Иван (иконописец) и Марко (дърворезбар) Хаджиикономови от Банско. В днешния си вид манастирът е изграден между 1-ви юли 1999 г. и 30-ти май 2000 г., построен е само за 325 дни. От 16-ти септември 2001 г. се обитава, с известни прекъсвания, от монаси, като от 1-ви юли 2006 г. игумен на духовното учреждение и негов единствен обитател е младият отец Ефрем. Манастирът представлява красив и спретнат комплекс от църква, жилищна сграда и 2 параклиса.Одранишки манастир

8. Патриаршески манастир „Света Троица“ 

Разположен е на десния бряг на река Янтра, в подножието на отвесните скали на Арбанашкото плато, на 6 километра северно от Велико Търново. Според някои изследователи Патриаршеският манастир е основан през 1070г. и основание за това предположение дава надпис намерен при строежа на новата църква през 1847г. Според друга версия, обителта е основана по време на царуването на Иван Александър от Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. През 1375г. монах Евтимий бил избран за патриарх в Търново и от тогава обителта се назовава Патриаршеска. Манастирът „Св. Троица“ става център на прочута книжовна школа „Търновско училище“. Нейно дело е голямата правописна реформа и създадените езикови норми. В книжовната школа получават образованието си известни писатели, като Григорий Цамблак и Константин Костенечки. По време на завладяването на Търново от османците, Патриаршеският манастир е ограбен и разрушен. През 15 -18в. манастира е под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което са запазени няколко дарствени грамоти. При възобновяването на обителта през 1847г. са намерени запазени четири такива грамоти от влашките войводи Иван и Стефан Кантакузин, Иван Александър Гика, Иван Ипсиланти и Иван Константин.188_001_Patriarsheski_manastir По време на кърджалийските набези в началото на 19в., манастира е разграбен и запустява. Патриаршеският манастир е възобновен през 1847г. със средствата на местното население, но на разстояние един километър от стария манастир. Тогава е построена нова църква дело на Кольо Фичето и изографисана от Захари Зограф. През 1913г. голямо земетресение срутва голяма част от манастира, включително и църквата, от която оцеляват само част от иконите и иконостаса. През 1927г. манастира е възстановен, но във видоизменен и опростен вид и дизайна на реконструираната църква е различен от този на Кольо Фичето. До 1946г. Патриаршеския манастир е мъжки, когато идват първите монахини и от 1948г. е вече официално девически. Днес манастирът е действащ, девически. 188_002_Patriarsheski_manastir

7. Чуриловски манастир „Св. Георги“ 

Манастирът е разположен в южните склонове на планината Огражден в землището на село Чурилово. Той се намира на 28 км от град Петрич и на 2 км от село Гега. Предполага се, че е основан през 14 век. Възобновен в 1858 година. Съхранен е ферманът за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За изграждането на манастира се черпят сведения от съществуващите строителни надписи. В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 година е станало обновяването на църквата, а в третия – че през 1890 година е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на на църквата е съществувал по-стар храм. Посочени са имената на настоятелите и ктиторите. Churilovo_monastery52w Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с открит притвор от запад и открити навеси от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери – 24 метра дължина и 12 метра ширина.  Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари. Интерес представлява съхранената стенописна украса от 1858 година и особено сцените със сюжети от „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор. Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.

Вътре в манастира, на втория етаж, където са се качвали момите, има нереставриран стар стенопис, доста повреден, към който е имало надпис, вече заличен “Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото”. Сцената изобразява точно това.
Вътре в манастира, на втория етаж, където са се качвали момите, има нереставриран стар стенопис, доста повреден, към който е имало надпис, вече заличен “Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото”. Сцената изобразява точно това.

6. Присовски манастир „Св. Пантелеймон“ 

Днес ще ви разкажем и за село Присово, намиращо се на 6 км. югоизточно от В.Търново. В селото се намират два манастира – девическият „Св. Пантелеймон“ и мъжкият „Свети Архангел Михаил“. Днес ще се спрем на по-големия и красив манастир от двата, „Свети Пантелеймон“. Основан е през 1872г. като „семеен“ манастир.  Тогава, благочестивото семейство на Минчо Попрайчев и Дража Недялкова със собствени средства закупува една нива в източния край на село Присово и построява първата жилищна сграда. По-големият им син Райчо вече бил послушник в близкия до село Присово манастир – “Св.Архангел Михаил”, където постъпва и бащата Минчо, след като по чудесен начин е изцерен от тежка болест. Бащата приема монашеското име Методий, синът – Роман, а майката – Евфимия. След прогонване на монасите от манастира “Св.Архангел Михаил”, йеродякон Роман постъпва в намиращия се наблизо Плаковски манастир “Свети пророк Илия”, където имало школа за църковни певци.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Когато през 1872 година е построена първата сграда на новооснованата обител, тук се настаняват бащата, майката и четирите им дъщери, които стават монахини и приемат следните имена: Мита – Евфросиния, Бона – Татяна, Станка – София и Неда – Зиновия. Идеята за създаване на девически манастир е желание и копнеж на цялото семейство и всички по-нататъшни обстоятелства показват, че затова има воля Божия, въпреки пречките и трудностите. След смъртта на монах Методий през 1878 година, грижите за новостроящия се манастир падат върху Роман, когото съдбата и Божията промисъл отвеждат в Букурещ. Там той става архимандрит и протосингел на митрополит Панарет Рашев в българската църква “Св.св. Кирил и Методий”. Заемайки видно място сред българските общественици, полага всички усилия  и средства за доизграждане на обителта. След множество трудности е получено разрешителното за строеж на храм – издадено от самия княз Александър Батенберг при неговото посещение тук през 1881 година. Още на следващата година, манастирската църква е готова и тържествено осветена на 27.07.1882 година от митрополит Климент ( Васил Друмев ). Целият комплекс бива посветен на Свети великомъченик Пантелеймон.присовски манастир 2 На тази дата официално се поставя началото на нов девически манастир във Великотърновска епархия. Иконостасът и камбаните са изработени и донесени от Букурещ. А по-късно – между 1888 и 1900 година, отново с помощта и волята на семейството, основало манастира, са построени западното крило – с камбанарията, и северното, които оформят и дават сегашния облик на обителта. След смъртта на майката – схимонахиня Евфимия, последователно в Присовски девически манастир игуменстват две от дъщерите й, също участвали в неговото основаване. От 1934 година, според устава вече е избрана игумения от монашеското сестринство. Тежките години на атеизъм между 1944 и 1989-та не успяват да заличат нейното съществуване, а иноческия подвиг, молитвата  и служението Богу чрез любов към ближния, не замират нито за миг. Понастоящем манастирът е действащ, девически, с приют за душевноболни.

5. Плаковски манастир „Свети Пророк Илия“ 

Плаковският манастир „Св. Пророк Илия“ се намира на около 18 километра южно от град Велико Търново, близо до селата Плаково и Велчево и на на около два километра от Къпиновския манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 година, но не след дълго, при падането на България под турско робство, е бил разрушен, както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван. През 1835 година в манастира била организирана Велчовата завера, един от водачите на която е бил отец Сергий – бивш игумен на манастира. След потушаването на заверата манастирът отново бил  разрушен. Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква „Св. Илия“ – рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава.плаковски манастир 2 Тя е просторна (19×7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира. През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги. През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели. По настоящем манастирът е недействащ. плаковски манастир

4.  Новоселски (Априлски) манастир „Света Троица“

Новоселският манастир „Света Троица“ се намира в центъра на Ново село, квартл на старопланинското градче Априлци. Навярно е основан през 1830 година като „семеен“ манастир, което е честа практика през българското Възраждане. Според други данни манастирът е съществувал и по-рано, тъй като през 1830 година на места се споменава, че е имало 40 монахини в него. Новоселци били търговци, будни хора, като за това свидетелства, че изучили свещениците си в Русия. В селото създали училище още през 1817 година. През 1876 година цялото село въстава. Обявена е Новоселската република, която просъществува само девет дни. След разгромът над въстаниците под връх Марагидик, Ново село и околните махали са опожарени, а населението избито. Ето как описва събититята Радион Йосифов, съвременник на клането: „Баща ми Йосиф поп Радев на 45 г. и брат ми Йоаким на 8 г. бидоха застреляни и заклани от турци и черкези в новоселското въстание на 9 май 1876г. в Девическия манастир към 5 часа после обед по европейски – баща ми биде изгорен в тамошната църква. Забележка: Заедно с тях в същото време бяха избити игуменката Сусана, схимонахиня, сестра на бащината ми майка, около 85 годишна, седем калугерки, свещеник Георги Дабев от Севлиево (въстаник) и Вълко – клисар от Млечево.

Параклист "Свети Йоан Рилски", където се пазят мощите.
Параклисът „Свети Йоан Рилски“, където се пазят мощите.

Всичките изгорени, без калугерките, в църквата „Света Троица“. Интересно е, да се отбележи, че свещеник Георги Дабев започнал стрелба от манастира с револвера си, което привлякло вниманието на турците към манастира и по този начин дал време на селяните да се укрият. Цялото село било изпепелено. От манастира оцелял само параклисът „Св. Йоан Рилски“, който бил от камък и където днес се пазят мощите на избитите Новоселски мъченици. Сегашният манастирски храм е завършен през 1890 година, като е изграден от дялани камъни и покрит с балкански плочи. Манастирът започнал да функционира отново веднага след като погромите на турците утихнали. Оцелелите монахини и послушнички се завърнали и се заели да възстановят,  заедно с оцелелите новоселци манатира и успели, само за 10-15 години. Понастоящем манастирът е недействащ.

PENTACON DIGITAL CAMERA

3. Врачешки манастир „Св. Четиридесет мъченици“

В челната тройка се нареждат три невероятно красиви, но и малко познати манастира. Врачешкият манастир може би е по-известен, но заради закътаното си местоположение, не толкова посещаем. Намира се под връх Мургаш, на 7 километра западно от Ботевград и на 4 километра от село Врачеш. Средновековна обител, основана от цар Иван-Асен Втори след победата му над Епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 9 март 1230 година, случила се в деня на светите Четиридесет мъченици. По време на османското нашествие, през 14 век, обителта е частично опожарена. Впоследствие е отново съградена и се превръща в книжовен център. През 18 век манастирският комплекс е сринат със земята от набезите на кърджалиите. Интересно е възстановяването на манастира. През 1890 година местен младеж на име Атанас Якимовски, пасял стадото си под манастирската круша. Тогава Света Богородица му се явява и му показва  мястото на манастирските останки и на лековитото аязмо. Той споделя съня си с местния свещеник, който събира хора от селото, които провеждат разкопки, при които откриват основите на стария храм, дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Пресвета Богородица от 17 век. На следващата година е изграден нов манастирски храм и след повече от век забрава, манастирът по чуден начин е възстановен. От 1937 година манастирът е девически, като остава действащ такъв и през трудните години на социализма, когато много опити монахините са притеснявани от атеистическата власт. Понастоящем продължава да е пример за монашеска общност. Ако решите да посетите манастира, имайте предвид, че се съблюдава строг ред.

Vrachesh_Monastery

2. Батошевски манастир „Успение на Пресвета Богородица“

На второ място е една наистина непозната обител, извън пределите на Габровска област – това е Батошевския мъжки манастир „Свето Успение Богородично“. Село Батошево се намира в Средния Предбалкан. Отстои на 15 километра от гр. Севлиево, на 25 километра от Габрово и на около 170 километра от София. В непосредствена близост до него е мъжкият манастир „Успение Богородично“, а девическият манастир „Въведение Богородично“, основан през 19 век като „семеен манастир“  е в самото село. Днес ще ви разкажем за средновековния, мъжки Батошевски манастир. Със сигурност манастирът е основан през 13 век, по време на царуването на цар Михаил II Асен (1246-1256), от Българския патриарх Василий Втори.  За това четем от Батошевския надпис, който се явява патриаршеска грамота, с който манастирът е основан като ставропигиален и царски, т.е. подчинен на Патриаршията и Търновския двор. Най-вероятно, при османското нашествие и Батошевският манастир е бил разорен от турските орди. Запустял повече от 4 века, през 1809 година сред руините се заселил монах от Троян на име Исай. Един ден той чул за видение на пастирка, която го развълнувала. Издирил пастирката и тя му разказала как една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки, че е забравена и оставена без дом. Монахът построил колибка до камъка и заживял в нея, молейки се с Божия помощ един ден да съгради нов дом на Пресвета Богородица. Разказвал и на местните от близките градове за видението на пастирката, но турците не разрешили строеж и не след дълго монахът бил прогонен от развалините. През 1831 г. избухнала голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. В окаяността и нуждата те си спомнили за видението на пастирката и думите на монаха и дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария Батошевски манастир. И наистина, през 1836 година с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Завършили я за по-малко от половин година!батошевски манастир 2

Както целият балкански район, така и средновековното балканско село Батошево, не изостанало от революционната подготовка за Априлското въстание. Манастирът също бил средище на революционни идеи, тук в създаденото от монасите, получили първи знания отец Матей Преображенски – Миткалото и Бачо Киро Петров.   Първият съратник на Левски и деец на комитетната система, а вторият възрожденски наш фолклорист, читалищен деец, учител, книжовник и революционер. Когато турците, при потушаването на въстанието, разоряват село Батошево, не пощадяват и манастира. Но тук преданието разказва едно чудо: Когато турците вече били подпалили околните постройки и дошло ред да запалят църквата, над нея се изсипал проливен дъжд, който потушил пламъците. Турците се уплашили и я оставили. След Освобождението манастирът е бил действащ, мъжки, до към 70-те години на миналия век, когато са назначавани игумени, поради липсата на братство. Манастирът днес, след тридесетгодишно разсипване, е недействащ. батошевски манстир

1. Разбоишки манастир „Въведение Богородично“

На първо място в днешната ни класация, която макар и съвсем условна, неусловно е Разбошкият манастир. Труднодостъпен, без електричество и канализация, разположен от двете страни на река Нишава, това е един от наистина непознатите, родни манастири. А дори е действащ! Манастирът се намира на около 1-2 километра от село Разбоище, в дефилето на река Нишава, на 9 километра югозападно от Годеч и на 79 километра северозападно от София. Разположен е на рида Тупаница. Възникването му е свързано със скалното отшелничество у нас. От изток на рида Тупаница има пещера над голяма пропаст. Преданието говори, че там имало много галерии, които излизали на западния скат при река Дракул. Връзката между тях и пропастта била прекъсната с времето, като отворът бил затрупан и забравен. Изследователите намират, че първоначално пещерата е служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. Така възникнал скален скит. С по-нататъшното му разширяване били построени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях на левия бряг на реката личат до днес.  Вторият период със сигурност се определя през XVIII-XIX век, когато разцъфтява в цялата страна скалното отшелничество в строгата му исихастка форма. Това е времето на скитското отшелничество. Третият период е, когато възниква големият Разбоишки манастир, с участието му в общността на Софийската епархия.

Мостчето над река Нишава, свързващо скалната манастирска църква с другите сгради.
Мостчето над река Нишава, свързващо скалната манастирска църква с другите сгради.

Макар и общежитиен, не е изключено в ранното му съществуване да е имало отделни монаси с духовна нагласа за уединение, които са заселвали в пещерите за отшелничество. Този скален манастир претърпява разорения по време на турското робство. Според манастирското предание той бил три пъти опожаряван. При последното монасите били изклани, а манастирът обран и запален. Само един от тях се спасил по чудо. Той се заел да го възстанови. Решил да построи църквата в ниското на полянката, но на сън Майката Божия го предупредила да изгради храма в скалите, както и направил. Но при обновяването на манастира било взето ново решение. Жилищните сгради, ограждащи в четириъгълник дворното пространство, били построени на десния бряг на реката на равен слънчев терен. Храмът, построен високо в скалите, останал извън сградите. Въпреки това той продължил да бъде манастирски храм и до днес. Понастоящем манастирът е действащ, с една монахиня.

skalniq-manastir

Класацията подготви Божин Дончев.

За Божин Дончев

Виж още

В с. Ботево отбелязаха празника на св. Марина с фолколорен фестивал

Хиляди жители на Североизточна България се събраха край варненското село Ботево. Те се събраха, за ...