Начало / Коментар / Най-християнският език

Най-християнският език

През вековете много се е изписало за делото на Светите Братя Кирил и Методий и на техните ученици.  Всеки един от нас, навярно най-малко от часовете по история, познава хронологията на създаването на славянската писменост. Но все пак, накратко ще се спра на историята, на величието на подвига на светите ни равноапостолни учители, но искам и да отделя внимание  на значението на тяхното дело за нас днес.

Човек оформя понятийната си система за заобикалащия го свят чрез езика. От най-ранна възраст, в мозъка на човека се задават реалностите на това кое е зло или добро, кое е правилно или не, чрез говора на другите. Днес ние говорим на един език, доста различен от езика на светите братя, на техните ученици, на светия цар Борис-Михаил, на цар Симеон, на св. патриарх Евтимий и други. Българският език, за разлика от останалите славянски езици е станал аналитичен. Малко известно е, че в Балканския езиков съюз той по своята структура се нарежда редом до езици като гръцкия, албанския, румънския и турския. Останалите славянски езици са запазили своята синтетична постройка. В съвремието ни мисловните ни категории се подреждат на различно ниво, от това на светите братя и далеч не са християнските, които са заложени в старобългарския език.

Какво подтикна свети Кирил и свети Методий към създаването на славянската писменост?

От историята знаем за желанието на Моравския княз Ростислав за създаването на християнска-славянска писменост за неговия народ. Светите братя приемат идеята, не толкова по политически причини, макар по онова време Византия и Моравия да са в съюз, а аз като християнин си мисля, че те са желаели да пренесат Божието слово в разбираеми езикови рамки за моравския народ. Това вероятно е най-силното им желание, подтикнало ги да създадат сложната глаголическа азбука. Т.е. глаголическото писмо е създадено за Христос. То е създадено да се говори и мисли, да оформя тогавашната мисловна подредба по християнски. Впоследствие, след смъртта на св. Методий и изгонването на учениците на светите братя от Моравия, оставайки в новоприелата за официална религия християнството България, глаголическото писмо е променено на кирилско. Буквите са опростени, звуците се изменят и т.н. Но смисълът на азбуката, на използването на азбуката остава същият. В школите в Преслав и Охрид кирилицата служи за превеждане, писане, проповядване на Христос, за създаване на християнски умове, чисти като Самия Господ.

Езикът продължава да се променя по време на византийското владичество над България – тогава самоуки автори са променяли езика, обръщали са носовки и други, поради невъзможността да получат високото школско образование в българския език, в дните на друга политическа, чужда по език, власт.

През 14 век на Атон се заражда исихасткото движение в православната традиция, което ще намери плодовита почва в земите на българското царство. В лицето на книжовниците от Парорийската обител, на техните наследници в Търновград – св. патриарх Евтимий и сподвижниците му, на Бдинските книжовници, българският език отново е изменен. Връща се към основите, дадени му от светите братя, създават се химнографски, поетически текстове, т. нар. „Плетение Словес“, нещо уникално за славяноезичния християнски свят въобще. И отново езикът е средство за Христова възхвала, за пение към Бога и Неговите светии и Пресвятата Владичица. И когато Евтимиевата школа е във върха си – агарянските орди унищожават Българското царство и спускат мрака на исляма за цели пет века. Знаем, че свети Евтимий Търновски е продължил да твори до смъртта си в заточението в Бачковския манастир, където негови ученици продължават приемствеността му недълго време. Св. Киприян Московски, представител на болярски род, е избран за митрополит Московски преди падането на Търново и той продължава делото на своя учител и на Светите Братя в Русия, която става център на християнското-славянско писмо за угнетените славяни.

Високият стил, красиво изплетеният български език запада по нашите земи. Все повече творят самоуки автори, които все пак преписват, създават жития и служби за просиялите мъченици по време на турското робство. Но през 18 век св. Паисий Хилендарски написва труда си „История Славяноболгарская“, една освен историческа и християнска книга, смятана за първата книга написана на говоримия български език по онова време, т.е. на новобългарски език. След него  св. Софроний Врачански пише своят „Неделник“, пак на новобългарски език. Стигаме до късното Възраждане, когато вече се пише на новобългарски език. След Освобождението езикът ни е бил обект и на нападки, заради своята грубост, на промени в правописните, азбучните, граматическите норми, на русификация, а днес и на  профанизация.

Казах вече, че днешният български език е различен от останалите славянски езици, той е различен и от старобългарският език – граматически, понякога и лексикално. Българският език е много жив, той търпи изменения, затова и написах вкратце историята му, за да се види неговата промяна. За жалост днес ги няма светите Братя сред нас, няма го и тяхното мъжество у нас, няма ги техните свети ученици – св. Климент, св. Наум, св. Евтимий, св. Софроний Врачански и другите, използвали езика, създали и писали на най-християнският език. Вече няма кой да зададе нормите на нашите мисловни процеси- езиково.

Но нашият език си остава най-християнският език, създаден за Христа, за Неговото Слово. Език, който да насочи не само словото, мислите, а целия ни живот, да приведе, ако щете и да преведе, цялото ни битие в Христа. И струва ми се до днес делото на Светите Братя, на всички техни ученици от св. Климент Охридски та до св. Софроний Врачански е било разбрано в пълнота – в пълнотата на Христос, защо там започва и завършва тяхното дело – в Началото и в Края. Неслучайно първата преведена от тях книга е Евангелието на св. Йоан Богослов, което започва с: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото.“ (Йоан 1:1). Много често по светските тържества, можем да видим изписано „В началото бе Словото“,  но никога и останалата част. А именно че Словото, без да е у Бога, няма как да съществува самостоятелно. Затова и нашият език е най-християнският, само когато е у Бога, а не у Фейсбука (примерно). Понякога съжалявам, че не използваме езика на Светите Братя, а днешният, различен граматически, лексикално български език. Но въпреки разликите, дори днешният ни език да е профанизиран, това няма значение, защото нашият език е създаден  не само да се говори на него, а да се живее –  той се въплъщава в битието на човека, защото е от Бога, а ние сме призвани да живеем в Бога.

Благодарим Ви, Свети Братя, че бяхте крайъгълният камък на нашата християнска идентичност, благодарим и на Вашите ученици, че в тежки, смутни дни проявиха мъжество да отстояват християнската ни идентичност според силите си и Ви молим, молете се на Бога за нас!

Автор: Божин Дончев

За Божин Дончев

Виж още

Ловчанският митрополит Гавриил: Нищо политическо няма в решението ни за Македонската църква

Пред БНР Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил обясни, че решението на Светия Синод на БПЦ да признае ...