В България се пазят три чудотворни образа на Божията майка, които от векове закрилят българския народ, даряват с изцеление всеки, пристъпил с вяра към тях. С два от тези образа вече сме Ви запознали (Св. Богородица Одигитрия от Рилския манастир и Св. Богородица Триръка от Троянския манастир ), третият чудотворен образ на Пресветата Божия майка, който безброй пъти е засвидетелствал чудодейната си сила, е иконата на св. Богородица от Бачковския манастир.
Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители.
Съществува предание, че тя е копие на легендарната икона на св.Богородица, нарисувана от ев. Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.
Отстрани на образа на св. Богородица се чете надпис „влахерниотиса”, което показва, че тя повтаря живописния тип на прочутата Влахернска св.Богородица – покровителка на Константинопол. Вероятно Григорий Бакуриани сам е поискал централната икона в основания от него манастир да възпроизвежда Влахернска св. Богородица.
Самото разположение на иконата е по волята на Божията майка.
По време на бурните събития около края на Втората българска държава образът на св. Богородица е бил скрит. Иконата е била в местността Клувията, където е намерена в началото на ХVІІ в. и донесена в манастира. За почуда на монасите, тя изчезнала и отново била намерена на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, докато един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св. Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира вдясно от централната врата в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и за да бъде винаги в храма.
Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния образ е учредено още през ХVІІ в. литийно шествие до Клувията на Втория ден на Великден.
Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови, а датировката сочи ХІ в. Двете полета отстрани на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен през 1311 г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него има надпис на старогрузински език. Вероятно от същото време, ако не и по-стара, е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема, покрита по-късно, в началото на ХІХ в., от масивен сребърен нимб с надпис в средата „Петко Хаджи и Добра 1819 г.” Прието е, че същите са дарители на релефната сребърна ризница, покриваща сега изцяло телата на Иисус и св. Богородица. Преданието ни казва, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в знак на благодарност за изцелението на дъщеря му пред иконата.
Бачковската чудотворна икона е изцелила множество вярващи и нуждаещи се от Нейната небесна закрила. В спомените на местното население още се разказва за изцелени раково болни, които с молитва са пристъпили към Божията майка.
Снимки: http://www.bachkovskimanastir.com/bg/
Текст: Николина Александрова