Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Ровейки в интернет, попаднах на снимка как незрящо дете опипва с пръсти краищата на релефна икона. С върха на пръстите си то изписва иконата в съзнанието си и тя става негова, само негова, защото никой друг не може да я види и усети по този начин.
Зачудих се какво ли е усещането да откриваш иконата, да се срещаш с нея само, пресъздавайки я с допир и въображение и може би чрез впечатлението на виждащ я глас. И какво ли е, ако не виждаш, а нямаш достъп до релефни икони, които да изографисваш с пръсти в ума си.
Не бях помисляла за това; ние като цяло не мислим за това, как един незрящ православен човек може да види иконата, чрез която отправя молитвите си, как може да види елементи от храма или църковната утвар.
Правим ли достатъчно, за да достигат частици от благолепието на службата и на храма, за което толкова се стараем, и до тези, на които Бог не е дал да ги виждат с физическите си очи?
Ако сега някой от вас отговаря на този въпрос с „Да! Аз работя за това незрящите да видят иконите и храма”, ще се радвам много, разбира се. Ще се радвам още повече, ако този опит бъде споделен, разпространен и се превърне в практика. 
Ако пък досега не е правено, то нека поставим началото – с осигуряване в храмовете на релефни икони за пряк контакт, с доброволческа готовност за разказване на видимото при сетивно опознаване на храма от незрящи и др.
Част от „Добротолюбие” и приятели ще помогнат с каквото е необходимо за осъществяването и популяризирането на това.
Възможно е за някои извикването в съзнанието на образа на иконата чрез усещане на релефа ѝ да е кощунство. Но това е просто друг път за достигане до Бога, даден на хората с друг вид зрение. Добре е да утъпкаме и този път.
текст: Нели Иванова
снимки: foma.ru
