Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
О, пастири на божиите словесни овце, които вземате мляко и вълна от стадото, а не се грижите за овцете! Какъв ответ ще дадем пред божия съд, какъв отчет ще дадем на великия пастир на пастирите, който е казал с устата на пророка:
„Ако не извлечеш онзи, който пада в греховния ров, кръвта му ще подиря в твоите ръце, каза господ.”
А епископът е длъжен да ръководи свещеника и да поучава хората, които му са поверени, но по-напред сам трябва да страни от всяко зло, както казва Павел, а най-вече Христос: „Защото, рече, епископът като божи разпоредник трябва да е непорочен, не себеугодник, не гневлив, не пияница, не буен, не лаком за печалба (да се придържа о истинското слово), според както е научен, та да бъде готов да утешава със здравото учение, да изобличава противниците на вярата”, самичък като служи за пример по всичко, що е добро.
Послушайте, пастири, защото към вас е това слово! Послушайте всички, които управлявате божиите люде!
Послушайте гласа на старейшината на пастирите, който е казал: „Добрият пастир полага душата си за овцете; а който е наемник, а не пастир, комуто овцете не са свои, ако види, че иде вълк, той бяга, като оставя овцете, а вълкът ги напада и ги разпръсва.”
Епископът и свещеникът е нищо, ако от пост си извие врата като приток според Писанието, а не поучава с любов хората, които му са поверени, в страх от Бога. На тези думи ми е свидетел пророк Исайя и апостол Павел, който казва: „И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом нямам любов, аз не съм нищо.”
„Защото съдът ще бъде безмилостен към онзи, който милост не е проявил.”
Ето защо, който поучава, нека поучава с любов не само тези, които го обичат, но и онези, които го ненавиждат. Защото господ каза: „Ако обичате само които ви обичат, каква награда вам? Та и грешниците вършат това. А вие обичайте враговете си; правете добро на тези, които ви ненавиждат; молете се за тези, които ви правят пакости, за да бъдете синове на вашия отец, който е на небето.” Ако ли не се вслушаме в тези думи и не изпълняваме всичко, което ни е заръчано, и с нас ще се сбъднат страшните думи, които бог изрече с устата на пророка: „Аз възпитах и въздигнах синове, а те ме оскърбиха”.
Ако някой от нас се въздържа от месо и вино и отбягва всяка сласт, той по нищо не се отличава от добитъка, защото и конят, и волът правят това. Но ако поучаваме в страх Божи хората, поверени нам, тогава наистина сме епископи и предстоятели на бога и светите апостоли.
Подражавайте на светите отци и епископи, които преди вас са били във вашите санове, именно на Григория, Василия, Йоана и на други, чиито имена като се споменават, бесовете се плашат. А кой ще разкаже техните грижи и скърби, що са преживели за хората? При спомена за тях ангелите и човеците се радват.
Никой да не бъде Юда Искариот от апостолите, никой да не казва: Не е възможно в тези времена (човек) да бъде такъв; те бяха свети, велики и силни и техните времена – добри, а сега настанаха лоши.
О, отци, не помисляйте това, защото Бог, който е бил тогава, и сега е същият, и навеки, винаги и навсякъде милува тези, които го призовават!
Подражавайте на новия презвитер Йоан, когото мнозина и от самите вас познават и който беше пастир и екзарх в българската земя.
И не казвайте: Не можем да бъдем такива в тези времена! Бог всичко може, ако ние искаме. Сами знаете как да живеете в Божия дом, т. е. в Божията църква.
Автор: Презвитер Козма
из „Беседа против богомилите“.
