Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Нека всички се радваме във възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и в тази пасхална радост, нека с още по-голяма радост да прославим един от нашите родни, български светии – св. мъченик Николай Софийски.
С радост да прославим този, който бидейки подобен на нас човек се удостои със своето житие да бъде равен на ангелите. Удостои се с това да бъде причислен в лика на светиите, удостои се с това да бъде един от нашите ходатаи пред престола на Господа Иисус Христа на небесата. удостои се още с това, че имаше вяра в Господа Иисуса Христа, имаше любов към Него и надежда във Възкресението на мъртвите. Така той успя да заслужи това място в Царството Божие със своя живот и трудове, със своите подвизи и многобройните мъчения, които трябваше да претърпи с отстояване на своята вяра и така давайки пример на всички нас, които се именуваме православни християни, той получи венеца на правдата, вечен живот и вечно наслаждение пред лицето на Господа Иисуса Христа.
От тази вечер наченахме да празнуваме неговата памет и то подобаващо на православни християни в храма Господен, на молитва, където чрез светите песнопения и четения ние си спомняме неговите подвизи. Покланяме се на неговите страдания, прославяме го като един от нашите родни светии – мъченици, Божии угодници и съответно наш ходатай пред Божия престол. Припомняме си всичко това, което се е случило през XVI в. тогава, когато обикновения обущар е трябвало да избира от това да бъде православен християнин, но гонен, мъчен и притесняван и това да приеме исляма, да се отрече от Господа Иисуса Христа и да живее охолно, да добрува с турците, които желаели да го причислят в своите редици, но да загуби най-важното, да загуби Царството Божие, да загуби вечния живот и блаженство.
Тогава той предпочете мъките и мъченическата смърт пред това да бъде един добре живеещ тук на земята, но да отиде там, където е плач и скърцане със зъби. Неговият избор бе продиктуван от неговата вяра в Господа Иисуса Христа. Като видяха, че не могат с добро тогава турците прибягнаха до хитрост мислейки, че с това ще сломят неговата вяра и ще го принудят да се отрече от Господ Иисус Христос, като го приспаха и обрязаха по техния обичай. Обаче той, макар и неосъзнато приел това обрезание, веднага принесе плодове на покаяние една година не излизайки от своя дом. Та да може вече подготвен от тази молитва и покаяние да пострада мъченически за своята вяра в Господа Иисуса Христ, така че с това си деяние е не го направиха своя единоверец, а напротив, направиха го един мъченик Христов, защото той устоя всичко, което трябваше да понесе от агаряните и получи венеца на правдата.
Остави ни своето житие, остави ни своя пример за подражание, остави ни пътя, по който трябва да върви всеки един от нас православен християнин ако иска да наследи Царството Божие.
Показа ни, че Бог подпомага и подкрепя всички тези човеци, които искат да Го следват.
Всички тези, които искат да запазят своята православна вяра, всички тези, които се стремят да спазват Божия закон и да бъдат разпространители на вярата в Господа Иисуса Христа.
И ето в тази, благословена от Бога, вечер ние прославяме св. мъченик, прекланяме се пред него, просим неговите св. молитви пред Божия престол за всички нас. Молим го да принесе нашите молитви и пред Божието лице, да помоли Бога за нас, да изпроси от Бога помощ и закрила от всякакви беди, злощастия и изкушения и се надяваме по неговото застъпничество, според силите си, да му подражаваме.
Нека от тази вечер, припомняйки си неговото житие и неговите страдания, но и наградата получена от Бога всички ние още по-готови в утрешния ден да го прославим в деня, когато честваме неговата памет да го прославим с песнопения, молитвословия, песнословия, но да се стремим да го прославим и почетем с подражание. Нека всеки на своето място и в своето време да се стреми да му подражава.
Да, сега тук при нас няма такова издевателство и такова гонение над православните християни, но и в днешно време по един или друг начин, едни или други човеци се стремят да ни отвърнат от нашия Господ Иисус Христос, било не чрез мъки в буквалния смисъл, но със заплахи, разсейване, с отдалечаването ни от Бога и отчуждаването ни от св. Православна вяра. Затова, спомняйки си светията, нека пазим своята вяра чиста, нека я съхраним такава, каквато е преподадена на нас още от нашия Господ Иисус Христос чрез Св. Апостоли. Нека , да не забравяме спасението на своята душа, а напротив, да търсим първо Царството Божие и тогава всичко останало ще ни се придаде.
Браницки епископ Григорий
