Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Сърцето е един от малкото органи в човешкото тяло, на който се приписват не само физически, но и духовни функции. То е своеобразен човешки център, който съчетава духовно-физическото като дейности, които са колкото отдалечени, толкова и допълващите се.
То е център на живота и за старозаветните хора, и за нас, които живеем в познание или поне имаме шанса да познаем завещаните ни от Спасителя Новозаветни богатства. Пак то, сърцето, е органът, с който сякаш чувстваме заобикалящия ни свят и усещаме хората около нас.
Сърцето и разумът са във вечна битка, която е с неясен край.
Има едно вътрешно противопоставяне между двата свята у нас, хората, – разумът (мозъкът) и духовното (сърцето). Това противоречие е вечно и то се дължи на свободата, която ни е дадена от Бога и правото на избор, от който мнозина се ползват, без да го осъзнават. Бог ни е дал шанса да избираме между това, което Той ни завещава като образец на съвършен живот, диктувайки ни го чрез Свещеното Писание и Предание и нашепвайки ни го чрез собствената ни съвест, или да изберем и изцяло да се отдадем на физическия свят, който отхвърля всичко духовно и възприема единствено разумното, което е основополагащо за физическия бездуховен мироглед.
Светът е толкова лукав, че отхвърля и разумното.
Светът отхвърля това, върху което лежи самият той. Това е парадокс, на който и има отговор, и няма. Няма как да бъде разумно да се осланяме на разума, след като той няма в себе си възможност за пълноценно обхващане на света и реализиране на получените знания. Той няма тази възможност, защото отхвърля другата страна на медала – духовната реалност.
Няма медал само с една страна, но ако го гледаме само от една от двете му страни, никога няма да видим другата и рискуваме да я отхвърлим, само защото не я виждаме. Така живее човекът, който вярва само на разума – едностранчиво. С лична невъзможност да види цялата картина и да разбере цялата истина. Възкресението Христово е именно такова. Тайнство на всички Тайнства, което няма как да бъде разбрано от разумните, но бездуховни хора. То представлява нещо невъзможно, именно защото разумът не го приема. Самият св. ап. Тома е преместил Възкресението в папката на съмнителните случаи, защото разумът категорично отхвърля подобна възможност.
Представям си каква дилема е била у него – от една страна знае Кой е Христос и какво е правил, докато е бил жив, и от друга страна е „неразумното” Възкресение, което е по човешки невъзможно. Така се е получило, че е искал да види и пипне, за да повярва. Не мога да мисля какво му е било наистина, защото да си с Бога и да си Го виждал, и в същия момент да не си боговидец по вяра, е нещо убийствено като мисъл и състояние. Може би се е почувствал и като предател, защото е предал вярата си и я е пренебрегнал, оставяйки в действие съмнението си.
На другия полюс са светите жени-мироносици.
Когато св. Мария Магдалина е отишла до гроба и го е видяла празен, въпреки че в началото не е разбрала какво се е случило, после е повярвала, без да види и без да се усъмни. Тя е тичала да благовести. Отдала се е изцяло на своето сърце, което й е казвало истината – че Христос Воскресе! Мъжете, които са били до Спасителя непрекъснато, и независимо, че са били свидетели на Божествените Му проявления, пак са се усъмнили и са си тръгнали (Петър и Йоан) замислени върху новото положение. В края на краищата нашият Господ пак се е явил на всички, за да свидетелства за Себе Си на маловерните.
Да видиш и да не повярваш, и да не видиш, но да вярваш.
Това е битката между сърцето и разума. Питам се, ако беше истина, че трябва да вярваме само на това, което виждаме, дали за незрящите хора светът не съществува, защото за голямо съжаление те не могат да го видят? Същото е и с духовно незрящите – те не виждат съществуващия духовен свят, но това не означава, че него няма.
Да се молим истината винаги да побеждава и да не се налага да вярваме, след като видим и пипнем, защото е по-добре за нас да вярваме не само в това, което виждат физическите ни очи, които често лъжат, но да вярваме особено в Този, Който може да бъде видян само с духовните ни очи! Христос Воскресе!
Автор: Свещеник Стефан Паликаров
