Защо жени?

Жените-мироносици ни показват пътя. Не аз, a самият Господ ни дава тях за пример. Но все ще се намери някой да пита: защо жените…? Стига за това. Въпросът е: как да достигнем до такова вътрешно състояние, което осигурява постоянството и твърдостта в служението на Богочовека Христос, каквото виждаме при жените-мироносици?

Някои ще кажат, че любовта е най-важната по този път, други пък ще кажат, че е вярата , а трети – волята. Не бих говорил за любовта, защото за нея, в пълния смисъл на думата се говори между съвършените, например – сред жените-мироносици. Не бих говорил и за вярата, защото тя е началото,  разбира се.

Сега бих говорил само за волята – тя ни е необходима от началото на духовния живот, та чак до неговото усъвършенстване.

Някой е казал: Волята е тази, която прави свети Антоний по-голям пред Бога от други монаси от това време и от нас, днес, докато по всичко останало той е подобен на всички нас. Волята, насочена към изпълнение на Божиите заповеди, без оглед на трудностите, с които се сблъскваме при това, е тази, която от робите и наемниците – според отношението им към Бога – ни прави чеда Божии. Но, в кои случаи и кога трябва да се принудим и твърдо да проявим тази воля?

Всички знаем, че в началото на нашия духовен живот Божията благодат открито и ясно ни подкрепя в подвига, и тогава всичко ни изглежда лесно – и молитвата, и поста, и послушанието, и любовта. Всички се сдобиваме и с опита, че после благодатта се скрива от нас или скрито ни подкрепя в подвига и нататък всичко ни изглежда безнадеждно трудно.

Подобно нещо се случва и при степента на просветление. Благодатта знае толкова силно да се прояви в сърцето и толкова силно да привлече ума към себе си, че независимо от това, какво човек прави или какво се случва около него, молитвата отвътре да тече непрестанно. Благодатта знае и толкова добре да се скрие, че изведнъж много важни стават и някои външни условия и помощни методи за постигане на умно-сърдечната молитва, като: тишината, обезлюдено място, дълбоко дишане и други, на които човек преди това не е обръщал особено внимание.

Важно за нас е, че Господ ни дава тези периоди на скриване на Божията благодат за наше духовно порастване и усъвършенстване.

Винаги когато изоставяме подвига във времето, когато благодатта се крие, ние постъпваме като наемници и търговци. И обратно – винаги когато продължаваме подвига при скрита благодат, ние постъпваме като чеда Божии.

Тези периоди могат да бъдат по-кратки и по-чести, обикновено – в началото на тяхното появяване. Този период може да бъде и по-дълъг, обикновено – в края на подвига, на определена степен от духовното развитие. Говоря ви за онова скриване на благодатта, което се случва за наша полза, за духовен растеж, а не за напускането на благодатта, което става поради греховете ни. А за да постигнем непрекъсване на нашия подвиг и най-много ни помага нашата воля, подтикната от нашия ум, от нашия духовен разум.

Така че трябва да принудим себе си чрез нашата твърдо проявена воля да продължим с подходящия подвиг и в периода, когато благодатта действа скрито в нас, независимо колко време ще трае това.

Искам още нещо да ви кажа за утеха в края на проповедта. Когато виждате, че периодът на скрито действие на благодатта продължава и като всичко ви става много трудно, все пак не спирайте обичайния подвиг, а дори го увеличавате – знайте, че сте в края на етап от духовния растеж. Непрекъсването на подвига в по-дълъг и изключително тежък период на скриване на благодатта е знак, че преходът от една в друга степен на духовното развитие е много близко. Спирането на подвига, когато благодатта се крие от нас е знак за това, че все още живеем като наемници и, че все още няма да придобием това, което се полага на децата на Бога, на истинските и законни наследници на преданието на нашия Небесен Отец.

Жените-мироносици, заедно със Св. Богородица, първи чуха новината за Христовото възкресение и първи докоснаха възкръсналия Богочовек.

Автор: Струмишки (Тивериополски) митрополит Наум

Източник: religija.mk