Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Много от иконите на Божията майка изцеляват и извършват чудеса, но образът на Света Богородица Троеручица заема важно място в историята на Сърбия и България.
Иконата на Божията Майка получява своето име през VIII век, когато във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от Лъв III Исавър (680 – 741г.). По това време в Сирия живеел св.Йоан Дамаскин (680 – 741г.), висш сановник в двора на дамаския халиф, който изобличавал еретиците. Това довело до яростта на императора и с измама той злепоставил св. Йоан Дамаскин. Халифът заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Св.Йоан измолил отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията Майка. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията Майка, която му казала:
„Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!“ Когато св.Йоан се събудил, видял ръката си невредима.
От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията Майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието „Троеручица“.
Скоро след това свети Йоан напуснал Дамаск и взел със себе си и чудотворната икона, пред която получил изцеление. Той се отправил към Св. Гора, където иконата се намирала до пристигането на свети Сава, архиепископ Сръбски (XIII век).
Св. Сава взел със себе си в Сърбия иконата. Известно е, че при възникналите в Сърбия смутове иконата била натоварена на едно муле, а то, без да бъде водено, стигнало до Света Гора, спряло пред Хилендарския манастир. Братята тържествено приели иконата на Божията Майка и я поставили в олтара на съборния храм.
Едно събитие прави силно впечатление. Веднъж в „Хилендар“ починал игуменът. Изборът на нов игумен бил съпроводен от много и силни вълнения сред братството, които били неприятни на Божията Майка. Тя благоволила сама да се намеси в решаването на този въпрос и му дала мирен изход. Един ден братята, като се събрали, както обикновено, за утреня, видели, че иконата „Троеручица“ не е на мястото си в олтара, а е застанала на игуменското място. Братята отнесли иконата в олтара. Но на следващия ден тя пак се появила на мястото на игумена. Отново я поставили в олтара и били взети всички мерки, за да не се допусне повторно пренасяне на иконата. Но на третия ден иконата отново била намерена на игуменското място. Оттогава в „Хилендар“ не избират игумен от братята, а има само проигумен, а игуменското място в църквата, над което стои иконата „Троеручица“, винаги остава празно. Благословение за делата на своето послушание монасите искат от Св. Богородица.
По време на гръцко-турските войни Света Гора е оставала извън властта на чужденците. Турците признавали, че нерядко са виждали тайнствена жена, която охранявала стените на Хилендарския манастир и била недосегаема за човешки ръце.
Икони на Света Богородица „Троеручица отдавна са известни с чудесата си и в България. В анонимния летопис на Троянския манастир се съдържат и доста сведения за чудотворната икона Света Богородица Троеручица.
Йеромонах от Света Гора минавал през България на път за Влашко. Той носел със себе си и една чудотворна икона на Пресвета Богородица, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянския Балкан отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, йеромонахът отишъл при него. Когато решил да продължи пътя си, иконата, която носел, сама пожелала да остане.
Троянският отшелник скоро привлякъл още братя, с помощта на които построил за чудотворната Богородична икона малка дървена църква. Постепенно братята се увеличавали, построили си килии. Така възникнал Троянският манастир.
Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ била толкова голяма, че и турците прибягвали към нейната помощ с вяра. През 1837 г. иконата закриляла след земетресението и чумата. Населението чак от Ловеч и Сопот идвало под покрова на Божията Майка.
На 20 май 2001 г., Сляпата Неделя (Шестата неделя след Великден), в Троянския манастир се случва знамение. По време на богослужението, точно когато хорът пее „Ангел вопияше“, из цялата църква се разнася благоуханен аромат, а всички присъстващи виждат как по иконата на Св. Богородица започнали да се стичат бисерни капчици, все едно плачела.
Друга икона на св. Богородица се намира в църквата на Арбанашкия манастир „Света Богородица“. Манастирът е построен вероятно през XII век. След падането на Царевец и завладяването на българските земи светата обител била опожарена и разрушена.
Заради непрекъснатите набези на кърджалиите, монасите заровили под земята иконата на Света Богородица, която всички смятали за чудотворна. След около сто години едно овчарче пасяло стадото си там и дочуло плач , който идвал под земята. След като плачът не преставал, пастирчето се уплашило и извикало господаря си и двамата, изумени, открили плачещата икона. Оттогава тя носи името „ плачеща“, а от този момент започва и възобновяването на манастира. Смята се, че това е станало около 1680 година.
Този чудотворен образ на Света Богородица изцелява и помага на всеки, който пристъпи към Нея с вяра.
Текст: Николина Александрова
