Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Уважаеми читатели, радостни сме да ви представим новата ни рубрика „Топ 10“, в която с интересни факти ще ви представяме различни класации, свързани с Православието по нашите земи. В новата ни рубрика, която стартира днес, ще ви представим топ 10 на манастирите у нас с най-красиви стенописи. Класацията е направена според нашите критерии и не претендира за изчерпателност.
България е страна, в която още от самото начало на християнството проповедници и мисионери започват да проповядват по териториите, които в момента населяваме. През 681 г. хан Аспарух основава днешна България, а само два века по-късно княз Борис-Михаил признава християнството за основна и официална религия, изповядвана от поданиците му. По времето на сина му цар Симеон пък в България започва така нареченият „Златен век“, който се характеризира с написването на стотици книги, основаването и благоукрасяването на манастири и църкви. През Средновековието не една църква е вече с изписани стенописи, кои от кои по-красиви. Днес не са много запазените и останали цели до наши дни стенописни ансамбли, затова решихме да ви представим десетте манастира, които според нас имат най-красиви стенописи. Разбира се, не би било добре да характеризираме по степен творчеството на стотиците зографи, трудили се за слава Божия, затова приемайте тази класация за условна. Все пак по-важни са трудът и ревността на тези ревностни мъже и жени, които със сигурност не са жалели средства и сили, за да направят манастирите достолепни и достойни за хвала Божия.
10. Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“
Десето, но не по важност, място сме отредили на Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“, който се намира в Софийска епархия, Радомирска духовна околия, на 2 километра югоизточно от гр. Земен, на 42 километра от Перник и на 70 километра от София. Манастирът е изграден в красива местност на близо 600 метра надморска височина на брега на река Струма, сред североизточните склонове на Конявската планина, в началото на Земенския пролом.
Основната част от стенописите в манастира са датирани от началото на ХІV в. Автор на това дело е самобитен местен майстор, като учените предполагат, че той е имал и помощник. От гледна точка на стила земенските стенописи не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис.
9. Лозенски манастир
На девето място е Лозенският манастир „Възнесение Господне“. Според преданията той е съграден през Второто българско царство и е представлявал най-източната обител от грандиозния манастирски комплекс Софийска Мала Света гора, основан през XIII век. В края на XIV век, със завладяването на Софийска област от турците, манастирът е напуснат и разрушен. Запустява до средата на XVII век, когато отново е възстановен като духовно средище.
Днес всички стенописи и икони в манастира са добре запазени, с ярки цветове. Художествените достойнства на живописта не само събуждат възхищение и преклонение пред таланта на зографите, но тук правят църквата културен и исторически паметник.
8. Ивановски скални църкви
В долината на река Русенски Лом, Североизточна България, в близост до село Иваново един комплекс от църкви, параклиси, манастири, издълбани в скалите, се е развивал в продължение на векове. Това са Ивановските скални църкви – един от деветте български паметника, вписан през 1979 г. в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.
Първите отшелници са издълбали килиите си там още през XII век. А стенописите от XIV век свидетелстват за високоразвито художествено майсторство, характерно за живописната школа на старата българска столица Търново. Параклисът „Господев дол“ е сред най-богато украсените със стенописи. В издълбания отвор се вижда Благославящият Иисус Христос, а в олтарната ниша са изобразени Успение Богородично, Възнесение Христово и Слизане на Христос в ада.
Любопитен факт е, че по стените на малко достъпните днес монашески килии са съхранени издълбани от монасите лаконични изповеди и послания. Сред тях е известният т. н. врязан надпис на Иво Граматик от края на XIII век, който напомня приписките по полетата на старобългарските ръкописи.
7. Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“
На седмо място е манастирът в близост до София, посветен на св. вмчк Георги Победоносец. Той е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съграден втори храм в чест на Покрова Богородичен.
Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването ѝ, отличават се с монументалност и силно въздействат, и са много тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време. Сред стенописите в преддверието, правени през 15 век, се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента, в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги Победоносец.
6. Драгалевски манастир „Св. Богородица“
Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ е от възникналата към края на XIV и XV в. група манастири около София, носещи название „Софийска Света гора“. Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Надписът над входната врата в притвора на старата църква показва, че манастирът е бил обновен, а църквата – зографисана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.
По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис, но в притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло.
5. Троянски манастир „Успение Богородично“
На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично“. За неговата ранна история няма достатъчно данни.
Знае се, че за украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдили се възрожденски художници – Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети.
4. Преображенски манастир
Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, а тъй като в изграждането на манастирския му комплекс са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори – Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, манастирът е също един от най-ценните. Издигнат е в красива скалиста местност на брега на Янтра на седем километра от някогашната столица Велико Търново, близо до с. Самоводене. До него може да се отиде пеш за около 40 минути или с кола. Някога манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.
В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място той изписва монументалните стенописи „Страшният съд“ и „Колелото на живота“, за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.
3. Роженски манастир „Рождество Богородично“
На трето място според нас по красота на стенописите е Роженският манастир, който е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Своеобразното му географско положение определя както ролята му на посредник в многовековното културно взаимодействие на балканските народи, така и рядката екзотична красота на заобикалящата го природа. На югозапад от манастира е планината Славянка (Боздаг), по чийто хребет минава днес границата между България и Гърция.
Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: „Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727“. Към XVIII в. се отнасят и двата ктиторски портрета в долния пояс на северната стена. Освен стенописи в манастира има и още нещо, което е от особен белег на Роженската св. Обител – самите украсени с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са една от нейните забележителности. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители (напр. Кордопуловата къща от 1756 г.).
2. Рилски манастир „Св. Йоан Рилски“
На второ място в класацията ни е Рилският манастир, основан в началото на Х век от св. Иван Рилски на мястото на стара постница в планината Рила на 1100 м надморска височина. По време на неговото многовековно съществуване той преживял години на възход и разруха. Главната църква на манастира „Рождество Богородично“ е построена през 1834-1838 година, а стенописите и резбите са работени през 1840-1872 година от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи (виж Иконописни школи).
Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката църквица-параклис в Хрельовата кула. Те представят три сцени от живота на св. Иван Рилски. Стилът на тези стенописи отразява най-новите тенденции в източноправославното изкуство от първата половина на ХIV век. От това време е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патрона св. Иван Рилски. Изпълнена е в най-добрите традиции на официалното изкуство от ХIV век. Стенописите на Главната църква са дело на най-големите възрожденски български майстори – Захари Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Коста Вельов и други от Самоков, както и най-авторитетните зографи от Банско – Димитър Молеров и Симеон Молеров. Сред евангелските сцени изпъкват ликовете на славянските светци – български, руски и сръбски. Тук имаме и голяма галерия на възрожденски портрети на многобройните ктитори на манастира.
1. Бачковски манастир „Успение Богородично“
На първо място в класацията ни е Бачковският манастир. Той е основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир. Най-старата запазена постройка в района на Бачковския манастир, на около 300м източно от манастира, е църквата костница. Запазените стенопис датират от края на ХІв., има и изображения от ХІVв. Всъщност тя е и единствената запазена костница със стенописи.
Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства се сравняват със светогорски образци и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра „Св. Атанасий“. Тук са илюстрирани и най-поетичните текстове в религиозната литература – песнопенията в чест на Богородица, известни като „Богородичен акатист“. А в свода се разгръщат клонките на „Дървото Йесеево“.
Един от игумените на манастира – йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф (1810 – 1853) да зографисва новопостроената църква. Изтъкнатият български живописец рисува между 1839 и 1841 г. интериора и открития притвор на църквата „Св. Никола“ и аркирания свод – проход под църквата „Св. Архангели“. В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата „Св. Архангели“), или в „Страшният съд“ Захарий Зограф пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град, на българската възрожденска къща, като актуализира християнските предания и ги тълкува с явна социална целенасоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен в наивната театралност на позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър. Сред портретите на пловдивските първенци в църквата „Св. Никола“ художникът изписва и своя автопортрет. Малко по-късно друг известен живописец – Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на Трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Тя включва образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. Художникът представя редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.
Класацията подготвиха: Ангел Карадаков и Николина Александрова
