Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 12 май се престави в Господа протойерей Михаил Ли, последният православен китайски свещеник от „дореволюционното поколение“, глава на Руско-китайската православна мисия на РПЗЦ в Австралия. Публикуваме интервю с отец Михаил Ли, взето миналата година от свещ. Георги Максимов. Интервюто е дадено за портала Православие ру.
-Отец Михаил, мога ли да Ви задам няколко въпроса?
– Да, но не говоря добре руски. Забравих го. През 1966 ме заточиха за двадесет години на каменоломна работа. Там загубих правото си да говоря. Тогава забравих всичко, а и ми беше забранено да говоря на руски. Но преди това говорих добър руски. През 1966 година ни изселиха от вкъщи, а мен ме пратиха в трудов лагер. И това беше заради Православната ни вяра.
– Не се знае много за Православната Църква в Китай през този период. Можете ли да ни разкажете какво се случва тогава?
– Беше лошо време. Руската православна мисия беше затворана. Всички енориаши бяха изселени. Загубихме всичко. Преди живеехме в църковно жилище, а след като ни изселиха ни дадоха много, ама много малка стая, без кухня, вода, електричество или дори тоалетна. Така живяхме 20 години с четири деца. Аз лях задължен да работя в каменоломна, където трябваше да изкопавам по тон от скалата всеки ден. Беше много, много трудно. После ме освободиха.
През 1986 година отвориха Православна църква в Харбин. Предложиха ми да служа там. Но разни хора от „органите“ наблюдаваха, привикваха свещениците и задаваха въпроси за енориашите: Какво са казали? Къде са ходели и т.н. Аз нямах желание, не исках да участвам в това. Така че не отидох да служа там. Но един от енориашите в Харбин казал на митролит Иларион (Капрал), от Руската Православна Задгранична Църква, който по това време беше в Австралия, че съм жив и живея в Шанхай. Тогава Негово Преосвещенство ме покани, помогна ми да се изнеса и започнах служението си в Австралия.
– През това време на гонения, когато бяхте на заточение, какво Ви помогна да устоите във вярата си?
-Четенето на молитви. Но трябваше да се моля тайно.
– Разкажете ни за детството си, когато Православието в Китай е било в силата си.
– Роден съм в Пекин, в Бей-Хуан, н Руската православна мисия. Територията на мисията беше огромна, цял комплекс. Имаше печатница, имаше мандра и много други неща. Всички работници бяха православни. Беше много хубаво време. Баща ми, Григорий, е учил в Семинария и тъкмо, когато се замислял за монашество се оженил. Бяхме шест деца и аз бях най-големият. На седем години, пак в Мисията, тръгнах на училище. Казваше се Руско-китайско Православно училище. На десет години започнах да пея в църковния хор, учеха ни на всичо, ккак да четем ноти и т.н. Аз пеех първи глас – сопран или тенор. Пеех добре, но след двадесет години тежък труд всичко се забравя. Когато бях малък много обичах храма и да се моля. В Пекин, в храма при Духовната мисия, балконът на хора е много високо. Беше много красиво. Всяка Пасха, след службата, оставах цяла нощ горе. Много обичах богослуженията.
Отец Михаил Ли и епископ Иларион (Капрал) в Кройдън, Австралия.
– Много православни ли имаше в Пекин по онова време?
– Да, може би почти две хиляди души.
– Кой беше първият Ви духовен старец?
– Архиепископ Виктор. По мое време имаше трима епископи, които бяха глави на духовната мисия в Китай. Пръв беше митрополит Инокентий. Той беше много строг. Когато някой не се подчиняваше, той го наказваше. После беше архиерискор Симон, а трети беше архиепископ Виктор, който по-късно замина за Русия. Той ме ръкоположи за свещеник през 1952 г.
Снимка за спомен с Архиепископ Виктор с работници в Православната Мисия, Пекин 1956г
– Как стана това?
– След училището, отидох в семинария. В училището на мисията бяхме двадесет деца, но повечето не се учеха, а си играеха. Трима от нас бяха ръкоположение цза свещеници: монах Тадей, после беше Евангелий и аз съм третият. Тадей пръв стана дякон, но по време на Революцията го убиха. Дякон Евангелий все още е жив, в Шанхай. Неотдавна разбрах, че си е счупил крака и се е залежал, така че само аз служа сега.
– Как се почувствахте, когато след такова дълго прекъсване, отслужихте първата си Св. Литургия в Австралия?
– Бях много доволен. Но и бях много притеснен, понеже бях забравил много неща. Всичко ми бяха дали – Евангелие, Слежебник и Требник, само дето аз бях забравил как да служа. И можете ли да си представите, че си спомних всичко на първата служба.
– Виждали ли сте Свети Йоан Шанхайски?
– Да. Веднъж дойде при Архиепископ Виктор и служиха Света Литургия в Пекин, аз също служих с тях, получих благословението му, на светителя Йоан. Беше дребен на ръст.
– А какво се случва със смейството Ви? Успяха ли да запазят Православната вяра?
– Да, но децата ми останаха в Шанхай, а аз дойдох в Австралия с презвитерата ми.
– Когато ви ръкоположиха на какъв език служихте – китайски или църковно-славянски?
– Първоначално на китайски – Евангелието и всичко останало, много малко неща бяха на църковно-славянски. Имах Евангелие, Служебник, Требник на китайски. Много книги. По-късно ми ги конфискуваха и изгориха.
– Има ли православни китайци сред енориашите Ви в Австралия?
– Да, даже са доста. Идват от Гуангжоу, някои от тях даже не знаят нито английски, нито руски.
– Как виждате бъдещето на Православието в Китай?
– Не знам в бъдещето какво ще стане. Трудно е да се каже. Сега в Китай всяка дума, всяко дело е смесено с политиката. Но християнинът трябва да е над политиката. Трябва да сме търпеливи. И да се молим. Бог ще нареди нещата. Той знае всичко и цялото ни упование е в Него.
Със свещеник Михаил Ли разговаря свещ. Георги Максимов
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Божин Дончев
