Начало / Uncategorized / За стареца Андрей, който видя Св. Богородица приживе

За стареца Андрей, който видя Св. Богородица приживе

Не съм свикнал да се представям като проповедник на такъв тип събирания, имайки предвид, че възможностите ми са ограничени към това служение. Но, от послушание се предреших днес да дойда сред вас, за да кажа две-три приказки с вашата любов, за спасение.

Първо ще ви разкажа за стареца Андрей, който дойде в манастира август, 1934, замонаши се, след което бе ръкоположен за йеромонах, а през 1960 стана игумен. Периодът му на игумен се разделя на два периода – 5 април 1960 до 6 октомври 1962, и от 3 юни 1969 до 21 октомври 1974.

Когато през 1974 се оттегли от службата си на игумен, отиде навътре в Света гора, към Метоха на манастира, наречен Моноксилитис, за да потърси спокойствие. Там изживя дните си в дълбока молитва и съсредоточеност.

По време на престоя си там, един ден настанала страшна буря по земя и море. След като поутихнала, отец Андрей наченал да слиза към морето, в близост до Метоха, за да видл какво се случвало и да посъбере малко дърва, които често морето изхвърля, а и ако имало някой там, който да имал нужда от помощ да му помогне. Разстоянието от морето до Метоха разделя едно малко ручейче, до което има голяма скала. На връщане, старецът що да види върху скалата? Вижда как от скалата слиза една чернооблечена жена.

Веднага си помислил, че има нужда от помощ, и се затичал. Докато приближавал, видял, че жената държала три книги в ръцете си. Изненадан, попитал в удивление с характерния си кефалонийски акцент – „Какво търсиш тук, мила госпожо? Имаш ли нужда от някаква помощ?“ И (очевидно) монахинята отговорила: „Не, аз съм Господарката на това място“.

Proegoumenos-Andreas-Agiopavlitis-18„Ами тези книги, мила ми госпожо, какви са?“ попитал я, а тя му отговорила:

„В едната пиша онези, които влизат в Света гора, в другата пиша тези, които излизат от Света гора. В третата пиша онези, които остават и умират на Света гора, това е книгата на живота“.

Отчето Андрей се върнал след това в Метоха без ни най-малко да се замисли. Настъпил часът за вечернята и отишъл в църквата да прочете вечерната служба. След като приключил, прочел повечерието и когато изричал Хвалебствията пред иконата на Богородица, умът му се отворил и си помислил: „Ама как така на Света Гора видях жена? Това изкушение ли беше или Богородица?“

В този момент кандилцето, което било пред иконата, започнало да играе и той почувствал небесна радост и духовно ликуване.

Веднага изтичал до онова място, на което видял видението. По пътя си мислел, че заради греховете си не познал, че това било Богородица. Внимателно гледал и тук, и там, но нищо не видял, единствено почувствал небесно благоухание, което се усещаше от мястото.

След това мъдрецът и истински старец се допитал до духовника си, блаженопочившия отец Дионисий от Макриянитис, и го попитал дали това, което видял, било божествено видение, или демонично действие.

Духовникът му го уверил, че била Богородица и отец Андрей се успокоил.

Случилото се пазели в тайна, и едва след като старецът починал, духовникът му, по време на опелото, разкрил на присъстващите какво видял блаженият отец, който бил удостоен заради почитта си към Богородица да се упокои в деня на Сретение Господне, 1987 година, в деня, в който манастирът ни празнува.

Нека всички имаме застъпничеството му.

(Проповедта е записана по време на събрание на младежите в Светата митрополия на Неа Крини и Каламария по време на Четеритдесетница, 2016 година)

Превод: Асен Андонов

Източник www.pemptousia.gr

За Ангел Карадаков

Виж още

Изправени пред несигурното си бъдеще

Какво ни очаква в нашето бъдеще? Пандемията от коронавирус продължава и несигурността преобладава в много ...