Начало / Интереси / беседи / Ако сам не вярваш в силата на молитвата си, защо тогава чакаш чудо

Ако сам не вярваш в силата на молитвата си, защо тогава чакаш чудо

Ще се молим да почувстваш как те изпълва Божията светлина, да усетиш, че Господ е заедно с теб и че те обича и ти помага; че Той не е някакъв далечен Бог, а е Този, Който ти дава да се усетиш под Божията защита и знае как да реши всички твои проблеми по най-добрия начин.

Ти вярваш ли в това? Отворен ли си за Христос? Чувстваш ли как сърцето ти и цялото ти същество е готово да приеме Божествената светлина? Разбираш ли, че ти си любимо чедо Божие? Вярваш ли, че Този, Който те е създал и те е превел от небитие в битие, Който те е укрепявал през целия ти живот до ден днешен и те е довел до настоящия момент, вярваш ли, че Той и по-нататък ще просветлява душата ти?

Ти живееш, озарен от Божествена светлина. А в светлината не може да има мрак и страх. Има само любов, усещане за любов, увереност, вътрешна топлина, мир в душата и сърцето. Ако живееш така, то целият ти живот ще се промени и ще започнеш да възприемаш всичките си проблеми спокойно, а това на свой ред ще се отрази и на здравословното ти състояние. Все пак, както ти е известно и както вече си се убедил от собствен опит, светлината в душата „преминава“ в тялото.

Забелязвал ли си някога как душевното състояние влияе на телесното? Например, ако сега ти звъннат по телефона и ти съобщят много приятна новина, цялото ти тяло ще потръпне, ще усетиш, като че те залива топла вълна.

Да вярваш, означава да се доверяваш. Да вярваш в Бог, означава да му повериш себе си.

Ако, плувайки в морето, се отпуснеш, то няма да те тегли надолу, напротив – лесно ще се задържиш над водата. Когато не се съпротивляваш на водата, а отпускаш мускулите, успокояваш се, то не потъваш, а оставаш на повърхността. Но стига само да се напрегнеш, да се стегнеш, да правиш резки движения и започваш да се давиш, да се потапяш все по-дълбоко и да потъваш.

Същото е и с нашата вяра. Ако вярваш в Бога, чувстваш как тази вяра влияе и на състоянието на тялото ти. Всяка наша мисъл, пълна с Божествена светлина, влияе на организма ни и го прави още по-силен и здрав.

Неслучайно в земния Си живот Господ, както и сега, е дарявал на хората телесно здраве. При това първо е умиротворявал сърцето на човека, успокоявал е съвестта му. Така той прави и сега – първо ни успокоява, прави ударите на сърцето ни ритмични, нормализира кръвното ни налягане. Когато сме с Христа, нямаме високо или ниско кръвно налягане, няма никаква слабост. Ние пребиваваме в душевно равновесие и вследствие на това тялото ни функционира нормално. Вярата в Бог, тоест доверието в Него, възстановява душевното равновесие, а това се отразява и на телесното състояние.

Много лекари казват, че болестта започва с вътрешни проблеми и че сериозните душевни преживявания могат да доведат до сериозни заболявания. Ако човек никому не споделя, ако не може да гледа на живота с надежда и оптимизъм, а постоянно мисли за неприятности, пребивава в лошо настроение и чака нещо лошо, то в края на краищата лошото се случва.

Помниш ли какво Господ питаше болните, преди да извърши едно или друго чудо? Той питаше: „ Вярваш ли, че Аз мога да направя това?“. И всеки един от нас Господ го пита: не се ли съпротивляваш в мислите си, можеш ли да Ми се довериш, захвърляйки логическите доводи? Доверяваш ли се на Моята любов? Чувстваш ли колко силно те обичам? Изчезна ли страхът ти? Усети ли онова опрощение, което ти дадох с тайнството Кръщение, освобождавайки те от греха?

Спомнете си: преди да изцери когото и да е, Господ първо избавяше човека от чувството на вина за извършените грехове. Първо Той казваше: „Чедо, освобождавам те от греховете ти“. Тези думи означават: „Взимам от теб огромния товар, който потиска душата ти. Снемам го от теб и ти дарявам надежда и оптимизъм, а след това, когато се освободиш от страховете си, Аз ти дарувам и телесно изцеление“.

Здравето на тялото зависи от здравето на душата. Ако в душата ти има светлина, то и в тялото ти ще има светлина и здраве.

За това говорят много лекари, работещи в реанимация. Те разказват, че когато болният вярва в Бога, не се страхува, не губи душевния мир, спокойствието и увереността и оздравява по-бързо от останалите.

Състоянието на душата влияе на състоянието на телесните органи. Например, дете отива на изпит, а у дома не са го насърчили, не са му внушили надежда и оптимизъм, не са го убедили в собствените му способности, не са казали: „Дете, Господ няма да те остави. Ти не си глупаво. Ти си способно“. И ако детето отиде на изпита без всичко това, а напротив, предварително е убедено, че нищо няма да се получи, то наистина няма да вземе изпита.

Много често се случва с децата така: още непристигнали за изпита, вече си представят как ще ги „закопаят” и те няма да го вземат. А как да вземеш изпита, като се боиш, трепериш и се паникьосваш?

Какво изобщо означава фразата “Страх ме е”? Нека помислим над това. Тя означава следното: веднага започвам да мисля за резултата. И мисля, че няма да успея, че ще ме отблъснат. – Кой ще те отблъсне? – Обществото, родителите, системата. Аз няма да имам бъдеще, няма да имам пари, завинаги ще си остана на заден план. И от всичко това много се страхувам.

Цялата тази картина, това душевно състояние блокира ума. Детето вече не може да мисли, не може да си спомни научения материал.

А сега нека си представим, че в момента, когато Господ е докоснал очите на слепия, за да го изцери и да му даде благодат, онзи си е помислил: „Ама какво прави Той? Нима е възможно да прогледна? Как не!“. За какво би говорило едно такова душевно състояние? За съпротивление. И още – това би било огромна пречка за чудото и Господ не би могъл да го сътвори.

Бог не може да направи всичко. И не пръв аз говоря за това. Така е написано и в Библията, в Евангелието: „И не извърши там много чудеса поради неверието им.“ (Мт. 13:58). В Капернаум Исус не можа да прави чудеса. Тоест оказва се, че  Господ не е всемогъщ в прекия смисъл на думата, защото за проявлението на Неговото всемогъщество е много важно нашето съдействие.

Длъжни сме да Му дадем възможност да влезе в душата ни, самите ние трябва да Го хванем за ръката и да се озовем в Неговите обятия. Но ако Го отблъскваме, ако не Му вярваме и се съпротивляваме, никакво чудо няма да се случи.

Чудесата със слепородения и с разслабения (както и с всички останали, към които Исус се е доближавал) затова и са се случили, защото и душите им са се „разслабвали“.

Вътрешното противоборство, съпротивлението е изчезнало, сърцето е утихнало, душата се предава на Божията воля и човек става „проводник“ на Божествената благодат, Божествената енергия, която преминава през тялото му и дава изцеление – както на тялото, така и душата.

Подобно може да се разкаже и за много други хора. Четох разказ на един лекар, при когото една жена завела майка си, страдаща от болна жлъчка.

– Докторе, довела съм майка си. Моля, прегледайте я и излекувайте жлъчката й!

А майката на тази жена била силно вярващ човек.

Лекарят я оперирал, но по време на операцията открил рак с метастази. Той разбрал, че няма да може да излекува жената и казал на дъщеря й:

– Простете, но съм принуден честно да призная, че не мога да излекувам майка Ви. Жлъчката й е наред, но открихме тумор с метастази. Невъзможно е да я излекуваме. Тя ще умре до няколко дни.

Това се случило в Америка.

Дъщерята на болната отговорила:

– Докторе, моля Ви само за едно. Не казвайте на майка ми! Стига и това, че аз зная. Не я лишавайте от надежда. Нека си мисли, че е имала проблеми с жлъчката и че операцията е минала успешно. Така или иначе тя скоро ще умре.

Лекарят се съгласил:

– Добре, можете да приберете майка си у дома – под Ваша грижа.

След няколко месеца тази болна жена отново дошла в болницата, за да направи изследвания. Докторът я видял и отначало си помислил, че пред него стои  привидение. Та нали тя вече трябваше да е умряла? Той поздравил жената и я попитал:

– Как се чувствате? И какво правите тук?

– Докторе, учуден ли сте? Да, аз съм! Знаете ли, след като миналата година ми направихте операцията, у мен се появи такъв оптимизъм, почувствах такава радост, че започнах да благодаря на Бога и след изписването повече не съм боледувала.

Този случай бил един от малкото в практиката на лекаря, в които той е бил принуден да констатира, че душевното състояние на човека – в конкретния случай: определеният ход на мислите при пълно доверие в Бога – оказва огромно влияние и на състоянието на организма.

Тази жена оздравяла. При повторното изследване не намерили рак, въпреки че по време на операцията били открити злокачествен тумор.

С други думи, ако седиш и постоянно мислиш за болести, ако навсякъде откриваш микроби и тем подобни, то в края на краищата ще започнеш да виждаш всичко това у себе си. По такъв начин ние сякаш нарочно „привличаме“ болестите към нас самите.

А когато постоянно привличаш нещо към себе си, то повлича върху теб лавина. Някой ми каза точно това: „Колкото повече се страхувам да не се разболея, толкова повече се разболявам“. Колкото повече се боим да не сгрешим, толкова по-често грешим, защото в страха и паниката си мислим за потенциалните грешки.

Ето защо най-напред трябва да очистим ума си така, че да го просветли Божествената светлина, за която говорихме в началото. Господ, Който е Истинската светлина, нека те просветли. И ще започнеш да гледаш на всичко с оптимизъм.

Има хора, които се молят за другите, но не вярват в силата на своята молитва. А когато се молиш, е нужно да виждаш всеки човек, озарен от Божествената светлина, както казва свети Симеон Нови Богослов, който е виждал как тази Светлина освещава всички в този свят. Тогава твоята молитва ще бъде силна.

Една жена дълго не можела да зачене. Тя се молела на Бога да я дари с дете, но в същото време се съмнявала, т.е. била раздвоена. Тя си мислела: „Ще се помоля, но едва ли ще се случи.“. В сърцето ѝ нямало увереност. В такива случаи Бог казва: “Дете мое! Ако ти сама не вярваш на молитвата си, как може чудото да стане?“.

Първо е нужно да повярваме и вярата ни да бъде силна – в това, че Бог може да направи чудото, и в това, че, ако е за добро за нас, ще го направи. Ако Бог не го изпълни, означава, че така е по-добре за нас, така е трябвало да се случи, това е добър жизнен урок, от който трябва да усвоим определени неща. Какви? Може би че трябва да направим още един опит и да се постараем да го направим по-добре.

Но, ако се стараем, а резултат няма и на втория, и третия път, означава, че Господ иска да се научим да живеем без това, за което се молим.

Защо? Защото Бог казва: и без да получиш исканото, не губиш собствената си стойност, съвсем не. Ти сам по себе си представляваш велика ценност.

Голяма грешка е например да мислиш, че в този живот струваш нещо, само ако имаш дете, че само тогава си постигнал определен успех в живота и си значим човек. Господ ти дава да разбереш, че разсъждавайки така, ти се подценяваш. „Ако нямаш деца, това не означава, че ти не представляваш голяма ценност за мен и Аз не те обичам“.

Бог иска да ни научи на нещо и понякога не ни дава това, за което Го молим, за да ни даде нещо по-добро, което в този момент още не осъзнаваме и затова и не го искаме. Господ иска да почувстваме любовта Му, която е над всички критерии- успех, деца и т.н.

Това е много важно – напълно да разчиташ на Божията воля и да си кажеш: “Господ знае! Той знае кое е добро за мен, кое ще ме направи по-силен и благодарение на това аз ще получа такива удивителни качества, за съществуването на които не съм и подозирал“.

Когато в училище дете ми каже: „Не ми давайте това упражениие, няма да мога да го направя!“, аз разбирам, че то всъщност не се дооценява, и правя обратното на това, което то иска. Давам му още по-трудно упражнение. Защо? Нима искам да му навредя? Напротив! Искам да му окажа чест, подсказвайки му така, че то самото се подценява. Защото притежава способности и таланти, които само никога няма да успее да види, ако аз сега не му причиня дискомфорт, давайки му упражнение, което то смята за неизпълнимо. И ето че идва моментът, в който упражнението е направено! Така се повишава самооценката и се появява вярата в собствените възможности.

Архимандрит Андрей (Конанос)
източник: pravmir.ru

превод: Даниела Борисова

За Ангел Карадаков

Виж още

Евхаристийната трапеза. Там, където невидимата реалност се проявява сред нас

На Тайната вечеря в горната стая Иисус даде съвсем ново значение на храната и питието ...