Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Животът и делото на светите братя Кирил и Методий трудно биха могли да се разкажат накратко, трудно биха могли и да се измерят, особено в малкото страници, с които разполагам.
Светите братя Кирил и Методи създават славянската азбука и превеждат на славянски език Свещеното Писание, за да отговорят на една естествена на всеки народ нужда, нуждата да възхвалява Бога на разбираем език. По време на своята мисионерска дейност те претърпяват много изпитания и страдания, но тяхното дело се увенчава с успех.
Животът и делото на Солунските братя е не само история на двама византийски мисионери, животът и делото на светите братя е история на един народ, който по Божия промисъл осигурява вечността на делото на славянските просветители.
Българският книжовник Черноризец Храбър в своята апология „За буквите“ пише: „Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.
Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям. И така беше много години.
След това човеколюбецът Бог, Който урежда всичко и Който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви…“ Нататък Храбър, в защита на делото на светите братя пише:
„Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни азбуката създаде и книгите преведе и брат му Методий.“ ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от Сътворението на света[1].
Св.Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и св. Методий (815-885 г.) са родени в Солун (Тесалоники) – вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. „И по майка, и по баща – четем в Пространното житие на Методий – те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя… “
На основата на родния му солунски диалект Константин-Кирил създава азбука, а с помощта на Методий превежда Светото Писание и църковни служби[2].
Светите братя започват усилена преводаческа и книжовна дейност. А един конкретен политически акт слага историческото начало на делото им- през 863 г. Византия изпраща Константин, Методий и учениците им във Велика Моравия – възникналата през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Чехия, Словакия и отчасти Унгария. Княз Ростислав подкрепя мисията в опитите си да надмогне немското духовенство. През 867 г. Константин-Кирил и Методий разширяват дейността си и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария). Междувременно посещават Рим, където мисията и славянските книги са благословени от папа Адриан ІІ, а църковни служби на славянски език огласяват храмовете на Вечния град. Докато светите братята и учениците им са в Рим, Константин се разболява тежко и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата „Сан Клементе“ На смъртния си одър Кирил отправя молба към брат си:
„Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш монашеството, но заради него ти не оставяй учението ни…“
Методий следва поетия път и като архиепископ на Великоморавия, където среща множество трудност и съпротивата на немското духовенство. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и работи активно до смъртта си (6 април 885 г.).
След смъртта на св.Методий учениците са подложени на изтезания и прогонени, едни са продадени в робство, други като Горазд умират още в Моравия, а трети се отправят към България. Св. Климент, св.Наум, Ангеларий търсят спасение в България: „Изповедниците Христови, понеже знаели, че Господ заповядва на гонените от такъв град да бягат в друг град (Мат. 10, 23), закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“.
В България св. княз Борис-Михаил и неговият син цар Симеон Велики (893-927), поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и политика. Благодарение на общите усилия на владетели и книжовници настъпва период, който е наречен „Златният век“. В резултат на голямото българско духовно и културно влияние в Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва) старобългарският се превръща в третият класически език на средновековна Европа. По този повод френският учен проф. Роже Бернар каза следните думи:
„Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“
През вековете Българската държава спира да съществува, като самостоятелна за известен период, но българският народ запазва своята идентичност. И макар често да го забравяме дължим това на Православната църква, дължим съхранението си и на тези, които стават основа на Българската църква- светите братя Кирил и Методий…
|
„На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна памет.“ Борилов синодик XIIIв. |
[1] Годината 6363 от сътворението на света, изчислена по византийското летоброене (6363-5508), е 855. Някои изследователи имат основание да допускат, че Храбър използва александрийската система на летоброене (6363-550=863). Други изследователи пък смятат, че годините 855 и 863 отразяват две фази в създаването на славянската писменост.
[2] За превода на Св. Писание виж:Дамянова., Е. Св. Кирило-Методиевият превод на Стария Завет:https://edamjanova.wordpress.com
