Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Освен произведения на Климент в преписи от оригинални ръкописи, Националната библиотека излага старопечатни издания, документи в оригинал и снимки, свързани с този ден. От тях се вижда как нашите прародители са почитали св. Климент преди Освобождението и веднага след него.
В изложбата са включени интересни произведения от българската ръкописна и старопечатна писменост, като например празничния миней от XIII в., който съдържа служби за по-големите празници от месец септември до месец май. Запазени са Климентовите цикли предпразнични трипеснеци за Рождество Христово. Посетителите могат да видят също уникалния Октоих от XIII в., който съдържа части от II, III, IV глас и включва вечерни молебни стихири от св. Климент Охридски. Не на последно място е интересно да се отбележи, че в изложбата са включени Апостол от първата половина на тринайсти век, където в месецослова е отбелязана с тропар паметта на св. Климент Охридски, Четириевангелие пак от края на трийсти век, написано от поп Йоан в „мястото наречено Баница“. В изложбата могат да се видят още различни и любопитни старопечатни и ръкописни книги. Те могат да се видят до 11 юни, включително.
Специално за читателите на „Добротолюбие“ д-р Бояна Минчева, ръководител на Отдел „Ръкописи и старопечатни книги“, разкрива няколко подробности около изложбата.
– Разкажете ни първо как се роди идеята за откриването на тази изложба?
– Идеята за тази изложба се роди едновременно и с факта, че тази година е юбилейна от кончината на св. Климент Охридски. 1100 г. от неговото преставяне при Бога са достатъчно голям и сериозен повод, за да припомним за неговия живот и дело, за неговите творби и за всички творби, написани в негова памет и чест.
– Експонатите, които посетителите могат да видят на тази изложба, излагани ли са преди това в други експозиции?
– Голяма част от експонатите са влизали като съставна част и на други изложби, но самата идейна концепция винаги е била различна и тя винаги има начин да се представи от различна страна и в различна светлина личността на един толкова богат по своето съдържание и толкова необятен по своята душевност книжовник.
– Кои са най-интересните експонати, които могат да бъдат видени?
– Основните, които винаги придобиват най-много интерес, тъй като са оригинали и уникати, това са десетте ръкописи, главно богослужебни книги, едно Евангелие и един Апостол, които са свързани с творбите, посветени на св. Климент Охридски и с по-късни преписи на негови творби от различни славянски ръкописи. Най-ранният ръкопис, представен в изложбата, е от XIII в., а най-късният – от XIX в. Традицията обаче продължава да живее и днес, неговото дело продължава да намира приложение и продължение и в дейността на нашите съвременници.
– Какъв белег е оставил св. Климент в българското книжовно дело?
– Св. Климент, както всички знаем, ще започна с това, е един от най-изявените първоучители, защото той обучава приживе над 3500 ученици. Преки негови ученици, които впоследствие обучават и свои ученици, и така се разраства и продължава през вековете образователната традиция в славянския свят. Книжовното дело, което той оставя, фактически представлява матрица на някои от основните богослужебни книги и жанрове в Средновековната славянска литература. Това са химнографските творби, химнографският жанр. Това са и ораторските творби, похвалното и поучителното слово. Св. Климент създава една форма, която е следвана и от неговите продължители и приемници и която получава и разпространение тъкмо неговите първи в тези жанрове творби.
