Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Сигурно няма софиянец или гост на столицата, който да не знае или да не е минавал през храма, посветен на св. Братя Кирил и Методий. Намира се до Женския пазар. Обграден от множество сергии, викове и крясъци за продажба на лук, цигари и панталони, храмът наистина прилича на кораб в бурно море или на оазис в бездушевна пустиня. Каква е историята на този храм? Именно днес, на празника на св. Братя ви пренасяме пред вратите на техния храм в София.
Той е един от първите храмове, построени в София след края на Руско-турската освободителна война (1887 г.). Нему е съдено да играе важна роля в духовната и просветна мисия на Църквата през трудните години на възраждане на българската нация след Освобождението от турско робство. Храмът наследява енориите на старинната църква „Св. Пречиста Богородица“, срината с градоустройствения план от 1891 г.
Тогавашното църковно настоятелство, под председателството на свещеноиконом Георги Забунов, решава – с получените от отчуждаването пари – да започне строеж на нов храм. През 1897 г. строежът започва, но поради това, че събраните пари се свършват, сградата стига само до цокъла на основите. След две години се избира нов комитет. В него влиза младият високообразован и енергичен финансист Никола Тодоринов Здравков. Като докладчик в общинския съвет, той вече съдейства за регулационно оформяне и разширение на църковно място, което се намира върху основите на „Св. Пречиста Богородица“, на ъгъла между бул. „Мария Луиза“ и ул. „Трапезица“.
То се отдава на концесия и бива застроено с доходоносно четириетажно църковно здание, известно тогава под името хотел „Лондон“. От доходите от това здание, чрез заеми от Българска генерална банка и Българска народна банка, както и с помощта на волни пожертвувания на мястото, където се намирало схлупеното училище с името на солунските братя, между улиците „Г. Вашингтон“, „Св. св. Кирил и Методий“ и бул. „Драгоман“ („Г. Кирков“), се построява величественият храм „Св. св. Кирил и Методий“. Същата година до храма се изгражда помещение за канцелария и жилище за прислугата; огражда се дворът; посаждат се дървета и плодни фиданки.
Дейно участие в строежа вземат енориашите от „Дразмахала“, като с колите си безплатно прекарват всички строителни материали.
Щедро се отзовават енориашите от “Банишора“ и тези, които живеят около „Женския пазар“.
Първоначално парите стигат само за изграждането на храма до покрив, след което за изработката на иконостаса и обзавеждането на храма църковното настоятелство взима втори заем, с което довършва храма.
Освещаването на новопостроения храм се извършва от приснопаметния тогавашен Софийски митрополит Партений в неделя, 10 май 1909 г. – в навечерието на храмовия празник. На освещаването присъстват част от правителството, сръбският пълномощен министър, началникът на тайния кабинет при двореца, дипломати, видни столични граждани, както и хиляди миряни, дошли да почетат светите братя. В 11 часа пристига и цар Фердинанд с царица Елеонора, като дават дарение на храма на стойност хиляда златни лева.
Щедро се изсипват пред светия олтар пари и дарове за благоукрасата на храма. Богомолците подаряват свещници, икони, свещени съсъди, а ктиторът Андрей Хаджинсов с лични средства поръчва и подарява украсения с резба амвон.
Храмът е величествен паметник на църковното строителство и родното изкуство. Рядък е по своето оригинално архитектурно оформление. Представлява голям кораб с три високи и богато украсени купола.
Централният свод подкрепят осем зидани колони. На запад и встрани над засводените грамадни прозорци има просторни галерии. Храмът е обширен. Има дължина 30 м, ширина 20 м, височина до галериите 6 м, до върха на свода 15 м и до върха на централното кубе – още 6 метра. Олтарът има три престола, северният от които, посветен на светите Трима светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, бива осветен на 12 февруари 1954 г. от Негово Светейшество Кирил, тогава патриарх Български и митрополит Софийски. Иконостасът, архиерейският трон и амвонът са ценни произведения на тревненския майстор-резбар Генчо П. Марангозов.
Редки и много ценни са иконите на иконостаса, всичките – творби на най-известните български художници: Иван Димитров, професор Стефан Иванов, Г. Желязков, проф. Ст. Баджов и Апостол Христов.
През годините църковното настоятелство при храма развива значителна социално-благотворителна дейност, особено навременна и значителна в периода между двете световни войни. Храмът парично подпомага бедни и болни, недъгави, инвалиди от войните и бездомни бежанци.
През 1925 г. тук се открива първата църковна безплатна ученическа трапезария, в която се хранят 100-120 питомци ежедневно. Към нея по-късно функционира и безплатна кухня за бедни самотни старци и старици.
Ежегодно се предвиждат по бюджет и разходват големи суми за помощи на районното държавно сиропиталище, на дружество „Милосърдие“, на Българския Червен кръст, за засилване свещеническия пенсионен фонд при Св. Синод, за следващи в свещеническите училища, Семинарията и Духовната академия. Значителна помощ е дадена за строежа на Пловдивската духовна семинария и за няколко новостроящи се софийски храмове.
С църковни средства седем души са завършили Софийския богословски факултет, а един беден ученолюбив младеж завършва в странство архитектура.
Приблизителната статистика показва, че са разходвани двойно повече средства за благотворителност и просвета, отколкото за изграждането, украсата и поддържането на храма и сградите при него.
Духовно-просветна и благотворителна дейност са развивали и прицърковните организации.
Просветно-благотворителният кръжок „Св. Троица“, основан още през 1910 г., организира в различните квартали на София издирване на крайно бедни и болни хора. Те биват подпомагани със средства, доброволно събирани в първия неделен ден на всеки месец. Трудно може да се облече в цифри моралният и материален ефект от половинвековната дейност на кръжок „Св. Троица“.
На 21 май 1930 г. се основава Православното християнско братство. То по-късно излъчва Железничарското християнско дружество „Св. Атанасий“ и Дружеството за закрила на домашните помощнички „Св. Василий Велики“. Всички те, под майчинското крило на Църквата, в продължение на много години уреждат беседи, духовни концерти, летовища, поклоннически пътувания и благотворителни почини, които раждат в душите на вярващите изобилни плодове на християнско благочестие, безкористна любов и православна нравственост.
Днес в храм „Св. св. Кирил и Методий“ в братска любов и единомислие служат иконом Александър Георгиев, председател на църковното настоятелство, свещ. Стилиян Табаков и свещ. Методий Корчев. С техни общи усилия се развиват всички страни на духовното присъствие на Църквата в живота на енорията.
С благословението, методическата и практическата помощ на храмовото духовенство от 2004 г. насам при Енорийския център поетапно и пълноценно заработиха младежкият църковен хор, школите по иконопис и църковна дърворезба, енорийският издателски център, Центърът за религиозни изследвания и консултации, катехизаторските курсове по Православие, неделните училища за деца. Със задружни усилия се опитват да следват светлия, достоен и общественополезен пример на техните предшественици, за да се свети Божието име, за да пребъдва Православието и за да благопреуспява българският народ по пътя на вечното спасение.
И така, когато минем около храма на двамата братя първопросветители, нека заделим половин минута и да влезем, за да се потопим в онази благодат, която той дарява на всички, чрез благодатните молитви на Св. Братя Кирил и Методий.
Снимки: Иван Шишиев, Етюд-и-те на София
