Вселенският патриарх Вартоломей е възглавил неделната св. Литургия на 8 май, по повод Томина неделя и празника на Св. Йоан Богослов, в руините на катедралата, посветена на Апостола на любовта в древен Ефес, съобщава електронното издание Φως Φαναρίου, цитирано от Седмица. ру.Катедралата е построена на мястото, където е бил погребан любимият ученик на Господ Иисус Христос, чието последни години преминали именно в Ефес.
Базиликата „Свети Йоан” се намира на мястото, където се счита, че е бил погребан свети Йоан Богослов. Около 37-42г. св. Йоан напуснал Йерусалим и се установил в Ефес. Когато починал, той бил погребан в раннохристиянския храм, който се намирал на мястото на базиликата. В мрамора на олтара над гроба е бил издълбан надпис с текста на 14-я стих от 131 Псалм:“Това е моето място за почивка, тук ще живея завинаги.“
При отварянето на гроба, в него е бил открит само прах. Според преданието св. Йоан не е бил мъртъв, а само спял в своя гроб и при всяко дихание се вдигал прах, наречен манна, който бил лечебен. За култа към тази манна са оставили сведения св. Августин Блажени и англосаксонския автор Вилибалд.
През IV в. е била изградена първата голяма базилика, която е била с дървен покрив. Нейното построяване се свърза с името на св. Константин І Велики, но според някои е построена при управлението на имп. Теодосий І. Тя била кръстокуполна с размери 246х146м. Абсидата и синтронът оформят двойна стена, между която се образувал тунел. През VI в. обаче сградата вече била в тежко състояние. При управлението на император Юстиниан І базиликата била направена още по-голяма и по-великолепна, като източния и западния й край заемат цялото пространство между съответните крепостни стени. Счита се, че е била изградена между 550-565г. Тя е била с размери 428х213м. Прокопий Кесарийски съобщава, че е била построена по подобие на храма „Светите Апостоли” в Цариград. На капителите на колоните са се запазили издяланите монограми на император Юстиниан І и съпругата му Теодора. Предполага се, че работата по строежа е била надзиравана от местния епископ Ипатий. За водоснабдяване на района на храма е бил построен и акведукт. Декорирането на храма продължило и при управлението на Юстиниан ІІ и Тиберий ІІ. Юстиниановата базилика също била кръстокуполна. Тя имала 6 купола – 3 разположени по протежение на централния кораб, 1 на мястото на пресичане на централния кораб и трансепта и по един в двата края на трансепта. Подът на храма е бил покрит с разноцветна мозайка (Opus sectile – мозайка от големи разноцветни парчета), а стените с мраморни плочи и стенописи.
По време на арабската инвазия около храма били издигнати крепостни стени с 20 кули. Над южната врата наречена „Порта на преследваните” са били вградени антични релефи.
По време на своята визита в Йония патриарх Вартоломей откил наскоро възстановената църква на св. Йоан Предтеча, която се намира в околностите на Измир. В същия храм през 431 г. се е състоял Третият Вселенски събор – Ефеският.
Вчера пък патриарх Вартоломей въъзглави Св. Божествена литургия в храма посветен на Св. Равноапостолни Константин и Елена, намиращ се в региона на Измир.