Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Монасите от Зографския манастир са изпратили до Св. Кинотис на Света Гора свои забележки относно проектодокументите за Всеправославния събор, който ще се проведе в края на юни на о. Крит, съобщава порталът Двери.
През следващата седмица всички изпратени от атонските монаси становища ще бъдат разгледани от Двойния събор на Света Гора, в който участват игумените на 20-те манастира и представителите им. Освен Зографския манастир становища са изпратили манастирите Ксиропотам, Григориат, Кутлумуш, Филотей и Каракал.
Братството на манастира „Св. великомъченик Георги – Зограф“ пише:
Към Почитаемата
Свещена Община
На Света Гора Атон
В Карея
Ваше Преподобнословесие братски в Христа поздравяваме.
Като получихме изпратените от Вас текстове по темите от дневния ред на бъдещия Свят и Велик Събор, ги проучихме внимателно. Чрез настоящето свещеноподпечатано и подписано наше писмо бихме желали да изразим пред Свещената Община мислите и безпокойствата, предизвикани от изучаването на горните текстове.
Първо, споделяме пълното си съгласие с думите от придружителното писмо на уважаемия наш Патриарх, че този Събор е очакван „с внимание и добра надежда“, тъй като би представлявал „автентичен израз на каноничната традиция и на църковната практика във времето чрез функционирането на синодалната система в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.“
Забелязваме обаче, че синодалността и съборността е силно ограничена и възпрепятствана от самия Правилник за организацията и функционирането на Събора, който предвижда за всяка Поместна Църква само един глас и всъщност не позволява внасянето на промени в приетите решения на предсъборните съвещания, но само цялостното отхвърляне на някой от текстовете от страна на някоя Поместна Църква.
По този и по други проблеми, свързани със Светия и Велик Събор, напоследък се изказаха подробно доста архиереи, клирици и изтъкнати богослови. Ние тук ще се ограничим с някои забележки от общ характер, желаейки да насочим вниманието на Свещената Община към необходимостта от съвместна реакция спрямо проблема от страна на Атонската общност за полза на цялата Църква.
Считаме за най-важен от всички текстове шестият, т.е. „Връзките на Православната Църква с останалия християнски свят“. Като изказ на църковното цяло този текст е длъжен да излага написаното в него със съвършена яснота и с точни формулировки, следвайки това, което е общоприето в Православната Църква в нейния цялостен ход във времето. Наблюдава се обаче ярко изразена едностранчивост на формулировките и терминологията. Тази последователна едностранчивост създава впечатлението за тенденциозност, че целият стремеж на съставителите на текста е насочен към „удовлетворяване“ на т. нар. други „църкви и изповедания“, т.е. на намиращите се извън Едната и Единствена Църква. Това неизбежно предизвиква неясни формулировки и терминологично объркване и се различава коренно от двехилядната линия на Православната Църква на такива официални свои Събрания да различава между Истината и лъжата, и да предпазва словесните овце вътре в самата нея от опасностите на различните ереси. Напротив, тук терминът „Църква“ е смесен с различните християнски общини, които в споменатия текст също така се наричат „църкви“.
Тенденциозната едностранчивост на формулировките е изразена и чрез разбирането за синодалната (съборната) система, схващана като съборни действия само на архиереите (а и това с дефекти, както споменахме по-горе), докато съборността в историята на Църквата винаги е била изразявана от цялото нейно Тяло. Същата едностранчивост е видна и в оценката за дейността на Световния съвет на църквите, за която в миналото са се изказвали толкова много аргументирани критики, включително и от страна на светогорската общност. Явен е стремежът чрез този текст да получат всеправославна валидност скандалните за мнозинството православни християни изявления на различните асамблеи на ССЦ, и то без предварително съборно обсъждане на текстовете на изявленията от Тялото на Църквата.
Едностранчива е и оценката на двустранните диалози между Православната Църква и останалите християнски изповедания, въпреки че всеобщо се признава (и от мнозина участници в диалозите) пълният неуспех на тези диалози. Като основа на диалозите в текста се изтъква „вярата и традицията на древната Църква и на седемте Вселенски събора“, сякаш последвалата история на Православната Църква има недостатък. И това изрично се заявява чрез понятието за „изгубеното единство на християните“ (параграф 5)!
Цялата тази едностранчивост е увенчана от схващането като „подсъдно“ на „всяко разбиване на единството на Църквата от индивиди или групи под предлог за опазване или уж защита на чистото Православие“. В този параграф (22-и) с това крайно тясно разбиране на съборността се отрича изцяло участието на цялото Тяло на Църквата в нейната съборна дейност.
От самото начало на тези прекалени отваряния към инославните постоянно се увеличават присъединяващите се към различни зилотски групировки. Много странно е, че няма никакъв стремеж към диалог с тези толкова „близки“ (използвайки терминологията на споменатия текст, пар. 4) до Църквата, а всички усилия се насочват към диалог с толкова „далече“ отстоящите.
Като отбелязваме това накратко, считаме за крайно необходимо в такъв критичен за цялата Църква момент Свещената Община на Света Гора да застане както винаги на висота и чрез всеобщо изповедание да спомогне за преодоляването на наблюдаваните едностранчивости в текстовете на този най-висок всеправославен Събор за удовлетворение на цялото изпълнение на нашата Църква и за избягване на нови схизми в нейното Тяло.
Надявайки се на положителен отговор от страна на Свещената Община, оставаме с много в Христа братолюбие и любов.
Игумен на Зографската света обител
Архимандрит Амвросий
и всички мои в Христа братя
снимка: sveta-gora-zograph.com
