Нямат край теглилата на света. Едно всеобхватно разпадане, разделение на семейства, малки и големи. Всеки ден сърцето ми страда до кръв.
Повечето домове са изпълнени с притеснения, с тревоги, със стрес. Добре са само домовете, където хората живеят по Бога. В останалите – разводи, хора, затънали в дългове, други болни, други катастрофирали, други пък с успокоителни, с наркотици!… Повече или по-малко всички имат някаква болка, горките. Особено сега: нямат работа, дългове, банките ги дърпат, гонят ги от домовете им и цял куп други теглила! И това не са ден и два! И дори децата в едно такова семейство да са здрави, поболяват се само от това състояние. Много от тези семейства, ако само един ден живееха с безгрижието и спокойствието на монасите, това би било за тях най-хубавият Великден. Колко нещастие има в света! Когато някого го боли и се тревожи за другите, а не за себе си, тогава вижда целия свят като на рентгенова снимка чрез духовните лъчи… Много пъти, тъй както си казвам молитвата, виждам мънички дечица, миличките, да минават пред мен нажалени и да молят Бога. Майките им ги карат да се молят, защото имат проблеми в семейството, трудности и търсят помощ от Бога. Завъртат копчето на същата честота и така общуваме!
Св. Паисий Светогорец
Из: С болка и любов за съвременния човек