Начало / Uncategorized / Св. Тома – апостолът на индийците

Св. Тома – апостолът на индийците

Днес е Томина неделя. Неделята наречена антипасха. Днес именно е удачно да се запознаем с апостолът, който бе наречен „неверни“. Апостолът на Индия…

Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря, а след възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тези двама ученици – Лука и Клеопа – побързали да съобщят на другите за явяването на Господ. В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

Апостолите казали на Тома:

– Видяхме Господа.

А той зявил:

– Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

– Мир вам!

След това се обърнал лично към Тома и му казал:

– Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

Развълнуван, Тома извикал:

– Господ мой и Бог мой!

– Тома – казал му Спасителят, – ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий – кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.

Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.

По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:

– Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!

Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.

Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът – Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.

Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.

И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.

Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.

Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво.

Житието на светеца ни ракзазва още, че в един град той обърнал много хора към светата вяра. Между тях била племенницата на тамошната царица Мигдония. Царицата сама пожелала да чуе чудната проповед на апостола. Преоблечена като проста жена, тя ходела при него заедно с много други люде и съвършено се убедила в истината на неговите думи. Оттогава животът й се променил. Тя обикнала поста и молитвата. Отказала се от дворцовите увеселения, които имали езически характер. Царят видял промяната и наредил да бъде извикана нейната сестра, царица Терцияна, жена на царя от съседна страна. Но Терцияна не само не могла да уговори сестра си да се върне към предишния си живот, но сама се научила на християнските добродетели и пожелала да види апостола. Двете сестри го повикали тайно в двореца, слушали наставленията му и накрай приели от него Кръщение. Терцияна се върнала при мъжа си християнка и започнала също живот, съобразен с новото учение.

Царят, съпругът на Мигдония, се разгневил силно, когато узнал, че и двете сестри-царици приели новата вяра и се кръстили. Гневът му нараснал още повече, когато му било донесено, че народът му приема масово християнството и се отказва от езическите идоли. Ужасен от вестта, че и синът му Азан приел Кръщение, той наредил веднага да му бъде доведен апостолът, който тъй властно насаждал новата вяра, като го осъдил на страшни мъчения.

Апостолът бил поставян под нагорещени железа. Но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ. Из нея излязъл невредим. Бог пак го запазил. Така новопокръстените се ободрили във вярата си.

Тия чудеса не опомнили царя. Той продължавал да беснее. Заповядал на войници да изведат апостола вън от града и там да го предадат на смърт. Подир него тръгнали много от новоповярвалите, между които личели на първо място Азан – царски син, Сифор – един от знатните сановници на царския дом.

Когато дошли на мястото на наказанието, св. апостол Тома помолил войниците да му дадат време да се помоли.След това благословил двамата си високопоставени ученици: Сифор поставил за свещеник, а Азан – за дякон. Помолил ги да се грижат за вярващите и да работят за засилване на Църквата.

Завършвайки по тоя начин апостолската си мисия, св. Тома приел мъченическа смърт. Войниците го убили пред погледа на множество разплакани негови ученици.

Свещеник Сифор и дякон Азан извършили погребението на любимия апостол. След това те се заели с управлението на Църквата. Благочестивите Мигдония и Терцияна им помагали.

Жестокият цар, който поискал смъртта на апостола, скоро се обърнал към Христа. Убедил се от чудесното изцеление на своя син Азан, който тежко бил заболял. Мигдония се радвала. Радвала се и Терцияна, защото и нейният съпруг, царят на съседната страна, също се бил предразположил да приеме християнството.

Тъй в Партия и Мидия, както и в Индия, Църквата още в апостолско време почнала да тържествува над прогнилото езичество, завършва житието на апостола.

Апостол Тома е един от апостолите, което отиват на доста дълго пътешествие в непознати земи. Апостолът отива в далечна Индия и там пръв възвестява на всички езичници за Словото на Живота – Христос. Именно там приема и мъченическа смърт. В Южна Индия. Обърнал няколко хиляди. Местно индийско предание разказва, че апостол Тома пристигнал първоначално на крайбрежието на Малабар, установявайки се в древното пристанище Музирис през 50-52 г., където, както се казва, той основал седем църкви: в Кранганор, Квилон, Паравур, Коггамангалам, Ниранам, Палаюр и Каяла. Историята за двореца на Гундофар се споменава и в двете предания, а също и смъртта на апостола край Мадрас, където неговата гробница и до ден-днешен е място за поклонение за вярващите християни. Според същото предание, смъртта на апостола е  била провокирана от брахманите, които били разгневени от проповядването на християнството.

Православната църква в Индия днес

В наши дни Православната църква се завърна в Индия. Гръцки търговци построяват една величествена и добре обезпечена църква, посветена на светото Преображение, в Калкута през 1924 г., но едва през 80-те години на миналия век е създадена православна мисия за индийците. Това става след пристигането на о. Атанасий (Антелис), гръцки монах от Египет. О. Атанасий основава своята мисия в село Арамба, Западен Бенгал (на около 145 км. от Калкута), където построява църква, посветена на св. апостол Тома. През следващите десет години той обикаля пеша околните села, за да проповядва Евангелието. До 1990 г., когато се представя в Господа, той основава двадесет и четири общности от вярващи и превежда Божествената литургия, Служебник и Православен катехизис на местния бенгалски диалект.

През 1991 г. о. Игнатий (Сенис), йеромонах от Света гора, пристига в Западен Бенгал, за да продължи делото на о. Атанасий. Скоро след пристигането си о. Игнатий учредява Благотворителното дружество на Православната църква. Дружеството е създадено по две причини: първо, за да осигури елементарна здравна помощ и храна за бедстващите и гладуващите в щата, в който фактически няма социални служби; и второ, за да защити Православната мисия от комунистическия режим в Западен Бенгал, който забранява всякаква мисионерска дейност. Докато се грижат за физическите нужди на индийския народ, мисионерите също така имат възможност да разпространяват Православната вяра.

От 1995 г. Православният мисионерски център (OCMC) изпраща екипи в Калкута ежегодно. Като работят с местния клир, членовете на екипите предлагат катехизация и семинари и подпомагат текущата мисионерска дейност.

През 2004 г. о. Игнатий беше интронизиран като Епископ Мадагаскарски под омофора на Александрийската патриаршия. Към момента на неговото заминаване от Индия Православната църква вече е нараснала до шестнадесет енории, пет хиляди верни, десет свещеника и двама дякони – всички под юрисдикцията на митрополит Никитас на Хонконг и Югоизточна Азия (Вселенска патриаршия).

Днес Православната църква в Индия продължава да се развива. Една от най-активни в работата си там е Руската православна църква, която не се ограничава до пастирска грижа на хората от Индия, а постоянно създава домове за сираци, страдащи и бедни хора. Обгрижва лишени от свобода и самотни майки.

За Ангел Карадаков

Виж още

Патриарх Неофит: От опита и примера на свети Димитър познаваме силата на Божията благодат

На 26 октомври Православната църква чества празника на св. Димитър Солунски Чудотворец. По този повод ...