Поправеният отмъстител

Един монах, тъй като бил обиден от друг, отишъл при един от старците и като му разказал какво и как се е случило между тях, гневно извикал: “Аз няма да пропусна да му отмъстя!”. Колкото и да го увещавал старецът, колкото и да го съветвал да предостави Бог да отмъсти за него, монахът не обръщал внимание на думите му и непрестанно повтарял: “Не мога да се успокоя, докато не отговоря на оскърблението с оскърбление”.

Като се натъжил за заблуждението на монаха, старецът помълчал, след което казал: “Време е за молитва, брате, нека пренесем жертва Богу!”. Монахът станал и старецът започнал да чете: “Господи Боже наш, ние не се уповаваме на Тебе, не се грижи за нас, не въздавай и не отмъщавай заради нас, ние ще започнем и ще завършим всичко сами”. Като чул това, монахът бил потресен и паднал в краката на стареца. “Не искам да се карам с брата, – през сълзи казвал той, – не искам да му отмъщавам!”. След което, като се обърнал към Бога, развълнувано казал: “Ти, Който единствен въздаваш за неправдите, прости ми!”. Като се радвал за покаянието на монаха, старецът казал:

“Бъди уверен, сине мой, че който търпи обиди и оскърбления, без труд ще се спаси, обратно на този, който се гневи на своя брат и така погубва всичките си добродетели и робува на дявола”.

Християни, оставете Господ Бог да въздаде за всички обиди, които получавате от ближния, Той ще въздаде всекиму според делата, а вашата работа е да простите на оскърбителите.

протоиерей Григорий И. Мансетов
из „Училище за благочестие“ I