Ако душата не е познала Христос, всички нейни състояния са постоянен преход от едно заблуждение към друго.
Ние се раждаме само за това да познаем Бога и това познание ни освобождава от смъртта.
Бог ни дава във владение цялата земя така, че живеейки на нея, да достигнем Небето.
Превръщането на егоизма в Божествена любов е най-великото чудо на Вселената.
Когато хората вървят към Бога, загледани в света, а към света тичат, не гледайки Бога, те трудно достигат до спасение.
Стълбата, извеждаща на Небето, – това е крачка по крачка да променяш себе си според евангелските заповеди, за да се превърнеш в „участник в божественото естество“ (2 Петр 1:4).
Животът в Бога е възможен само с пълно отричане от себе си и с всецяло приемане на Божествената любов, която ни отваря свободен достъп до вечното Царство Божие.
Привързаността е грях и смърт; само отречението ни дарува Свобода от греха и смъртта и ни издига към Сина Божий.
Божий син по благодат е този, чийто ум е постоянно установен в Бога.
Само Божествената любов, вечна и непогиваща, е „законът на духа на живота“, който преодолява всички видове привързаности, водещи към робството на греха и смъртта.
Духовното извисяване към спасението – това е очистване на сърцето от помисли, преобразяването му в чисто сърце с благодат, вселяване в него на умна светлина и – окончателно завършване на извисяването – достигане на нетленната и неувяхваща Божествена любов.
Не се вкопчвай в живота, нека животът се вкопчи в теб, защото той съществува заради твоето спасение.
Същността на Истината е духовна и затова се разбира само чрез Светия Дух; думите са материални и затова не могат да проумеят Истината и да изкажат нейната същност.
Монах Симеон Атонски
из „Ум в Христа„
превод: Нели Иванова