Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На днешния празник реших ме да ви представим четири чудотворни озраза на св. великомъченик Георги Победоносец.
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан е почитан както от християни така и от мюсюлмани. Неговите икони са извършили редица чудеса, а ние сме подбрали четири от най-популярните сред християните образи на мъченика.
Всеки разказ за светите образи на великомъченик Георги не би бил пълен,ако не се отбележи иконата от манастира „Св. Георги Зограф“ в Света Гора.
Манастирът води началото си вероятно от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е основан от трима братя – Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година.
Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца.
На сутринта монасите видели върху дъската лика на св. Георги, когото те нарекли „Изограф“ – т. е. „Самоизобразил се!“ Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир образът от иконата на св. Георги изчезнал.
Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна църква.
Манастирът „Зограф“ притежава още чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира „Ватопед“ и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът „Св. Георги“.
Чудотворната икона „Св. Георги Победоносец“ от Хаджидимовския манастир „Св. Георги“, Гоцеделчевско.
Историята на тази света обител също е свързано с чудодейно явяване на образа на св. Георги. Тя е била открита около средата на XIX в. след сън, в който сам св. Георги посочва на жител на близкото село къде се намира неговата икона. Впоследствие става причина за възобновяването на Хаджидимовския манастир. Иконата оцелява в три пожара, в които изгарят всички други икони и църковна утвар, което още веднъж потвърждава чудотворната и сила. Първоначално иконата се пазела в олтара на манастирския храм и не била изнасяна за поклонение. Така постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит. През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира и Неврокопската митрополия била изпратена в БАН за изследване. Установено е, че датира от периода 1750 – 1800 г. По-късно била върната в манастира и осветена от Неврокопския митрополит Пимен.
От тогава светинята е помогнала на неизброимо много хора, пристъпили към нея с отворена душа и вяра. Свидетели разказват, че много болни са се излекували от различни болести.
Сред чудотворните икони, намиращи се в България е и тази от манастира в Поморие. Вероятно през VII век тук вече е имало храм, посветен на великомъченик Георги. С нахлуването на османски войски по тези земи, манастирът e бил разрушен и запустява. Преданието разказва, че храмът бил възстановен от мюсюлманин – Селим бей. Той се заселил край Анхиало в края на XVII век заедно със семейството си. Бил болен от неизлечима болест, а още тогава районът се славел с благотворния си климат. Един ден негов ратай му разказал, че на сън често му се явява мъж на бял кон и му сочи, че наблизо до чифлика на бея има извор с чудотворна вода. Разкопавайки посоченото място, Селим бей и ратаят открил мраморен барелеф на конник и от земята, където бил закопан, бликнала вода.
Молитвите наистина излекували болестта на бея и тогава, вдъхновен от случилото се, Селим бей приел християнската вяра. По негова заповед на мястото бил издигнат параклис, а плочата и днес се пази в манастира.
Текст: Николина Александрова
